"Хари Потър" срещу Азкабан: как украински пленник оцеля в руски затвор

Затворът, в който бяха отведени Александър Иванов и неговите колеги от морската пехота, изглеждаше като друга планета - изолиран от външния свят и от всякакви новини за него. Всеки ден те бяха принуждавани да стоят в мълчание. Пазачите бяха безчувствени, брутални и жестоки.

Руският затвор събуди в Иванов спомен за книгите, в които се беше потапял като дете и които продължи да чете години наред. „Това беше Азкабан.“

Съкилийниците му го погледнаха безразлично, когато Иванов спомена името на затвора от поредицата за Хари Потър, охраняван от изсмукващите души дементори. Затова, шепнейки, украинецът започна да им разказва историята, така че пазачите да не го чуят. Иванов, който днес е на 33 години, щеше да преразкаже историята, разказана в седем тома, поне четири пъти на различни съкилийници в течение на 1 494 дни в плен - четири години, един месец и три дни, след като беше пленен в Мариупол.

"Това поддържаше живи мен, тях и нашите надежди", каза той в Киев, разказвайки за пленничеството си два месеца след като най-накрая беше освободен през май тази година при размяна на затворници. "С всяка глава имахме нещо, за което да очакваме с нетърпение. Всяка вечер, когато си лягахме, спирах на най-напрегнатото място, а на следващата сутрин някой казваше: "Хайде, Сандер, чакаме те. Продължи историята."

Новината за подвига на Иванов като разказвач стигна до Украйна много преди самия него, пише The Times.

През първите три години от пленничеството му семейството му не получаваше никакви вести, освен снимките, които вече бяха виждали и на които се виждаше как го вземат в плен в Мариупол. Едва когато миналата година един от съкилийниците му беше освободен при размяна на затворници, се появиха новини както за това, че е оцелял, така и за невероятната му памет и мотивация.

Смята се, че най-малко 7 000 украински войници и до 15 000 цивилни са задържани в руски затвори

и трудови лагери при ужасни условия, подложени на малтретиране, глад и изтезания.

Използването на изтезания от страна на Русия „не е случайно, отклоняващо се от нормата поведение“, според специалния докладчик на ООН, а „е организирано като част от държавната политика за сплашване, вселяване на страх или наказание с цел извличане на информация и признания“.

Иванов не желае да говори за това, макар че няма почти никакво съмнение за рутинното им използване или за това, че и самият той е преминал през тях.

Иванов е пленен през април 2022 г., докато той и колегите му морски пехотинци се опитват да пробият обкръжението в Мариупол. Руските войници, които ги плениха, бяха сърдечни. Всичко това се промени, когато стигнаха до първия от четирите затвора, през които той щеше да премине през следващите четири години.

В младостта си Иванов поглъщаше фентъзи книги – от Толкин до Нийл Геймън, но именно поредицата на Дж. К. Роулинг наистина завладява въображението му, след като започна да я чете на 11 години. Поведението на охраната върна мислите на Иванов към едно от най-мрачните ѝ творения.

В килията си мъжете бяха принуждавани да стоят един до друг в редица през всеки час, в който бяха будни, докато от високоговорител, закрепен високо на стената, гърмеше руска музика и пропаганда. Разговорите бяха забранени.

Той започва историите си с шепот, като винаги завършва всяка част с интригуващ обрат. Първият път, когато успя да разкаже всичките седем книги, му отнело четири седмици. С течение на времето се променили както публиката му, така и мястото, където се намира.

През 2025 г. той получи писмо от съпругата си за първи път, след като тя се срещнала с освободения му съкилийник и разбрала, че той е жив. Съпругата му, също от морската пехота, която се занимаваше с помощи за семействата на военни затворници и загинали, му пишеше писма през целите три години на плен, без да знае дали те стигат до него, и без никога да получава отговор.

Охраната на Иванов открила необичайната му страст, след като го претърсила за татуировки.

Вместо това Иванов носи надписи от книгата, както и магически символи от нея, включително животинската форма на защитното заклинание „Патронус“ на Потър и пръчката, с която се призовава.

Книгите на Роулинг бяха също толкова популярни в Русия, колкото и в Украйна, въпреки подкрепата на Роулинг за Украйна и конфликта ѝ с президента Путин, след като той се опита да сравни нейните проблеми с транс активистите със западната „отмяна“ на руската култура.

Междувременно Роулинг е написала писмо до Иванов.

"Чух, че сте голям почитател на „Хари“ и на утехата, която историите са ви носили по време на престоя ви в руски плен", пише Роулинг. "Много се радвам да чуя, че сте освободен и сте се завърнал у дома в Украйна, и ви пожелавам дълъг и щастлив живот оттук нататък."

Освобождаването му през май дойде неочаквано. Затворниците бяха извикани от килиите си и отведени в автобуси, след това на военно летище, на самолет и на границата.

Иванов каза, че се е разплакал за първи път от залавянето си, след като е видял украински цивилни, наредени на пътя, за да приветстват завръщането им. Дадени са му само минута-две да прегърне жена си и сина си Демид, преди да бъде отведен за разпит от разузнавателните служби. 

Връщането към свободата и обикновения живот не е лесно, признава Иванов.

Те може да са живи, но други не са, сред тях приятелите и военните другари, паднали в битка, докато той е бил дълбоко в руския ГУЛАГ. Да научиш в една лавина от колективните загуби от четири години е най-трудната част от свободата.

Сега свободен, Иванов има друга история за разказване, която казва, че никога няма да спре да разказва.