Европа си има президент!

Обединена Европа вече си има президент. И външен министър. Ура!

Политическите лидери на страните-членки успяха да се разберат и с влизането в сила на Лисабонския договор от 1 декември европрезидент ще бъде белгийският премиер Херман ван Ромпей. Той беше и фаворитът.

Върховен представител за външната политика пък ще бъде британският еврокомисар по търговията Катрин Аштън. Кандидатурата й изскочи в последния момент, но се оказа достатъчно силна, за да бъде печеливша.  

Новият европрезидент е сочен за прагматик със завидни финансови умения. Слабоизвестен и без особена харизма, роденият през 1947 г. белгийски премиер беше подкрепен от Франция и Германия и това се оказа решаващо. Сочен за компромисна фигура ван Ромпей е достатъчно „незабележим”, за да се чувстват комфортно евролидерите.

Изборът на Катрин Аштън пък си е чиста проба компенсация за британците, които не успяха да докарат Тони Блеър до президентския пост. Аштън е част от партията на лейбъристите (тази на Блеър).

 През политическата си кариера е работила в министерството на образованието и е била председател на парламентарната комисия по конституционните въпроси.

След като изборът вече е факт, изскачат далеч по-важните въпроси „Какво ще правят тези политици? Докъде се простират правомощията им? Има ли въобще смисъл от техните длъжност?”.

Тук може да отвори и една скоба. Интересно е защо хората, които получават заплатите си от европейските данъкоплатци, решиха да ни избират президент и външен министър без да ни питат. Няма избори, няма нищо. Както стана и със самия Лисабонски договор (референдум се проведе само в Ирландия). Така, че явно нищо ново под слънцето.

И все пак, със или без вота на самите граждани на ЕС, президент и върховен представител за външната политика вече има. И какво от това?

На теория президентът на Съюза ще бъде лицето на Обединена Европа пред света. Той ще "движи напред" работата на евролидерите. Той ще бъде фигурата, която ще канализира действията на отделните страни-членки в името на общото благо. Лидерът на силен и единен ЕС.

На практика обаче нещата стоят съвсем по-различно. Реално Европейският съюз не си избира президент, а добавя трети такъв пост към вече съществуващите подобни два. Просто към председателите на Европейската комисия и Европейския парламент вече ще има и председател на Съвета на Европа. Каква Света Троица само!

Та, новият президент ще председателства срещите на върха на евролидерите и ще участва активно в решаването на належащи проблеми. Той няма да има
изпълнителни функции, нито правомощия в процеса на взимане на решения.

Властта изцяло си остава в ръцете на националните правителства. Дори еврокомисар №1 Жозе Дурао Барозу ще бъде по-нагоре в йерархията на ЕС. За президентът остава „утехата”, че може да бъде считан за супер-говорител.

Просто големите не могат да допуснат един човек да ти управлява и да разполага с огромна власт. Затова и постът „президент на ЕС” умишлено е омаловажаван (неофициално, разбира се).  

Според някои експерти тежестта на поста се определя от значимостта на първия назначен и правят аналогия с избирането на Джордж Вашингтон в Съединените щати през 1789 г. Голяма клечка, голяма работа.

Германия и Франция обаче се обявиха твърдо против и си подкрепиха Херман ван Ромпей. Нищо чудно! Защото Блеър, например, нямаше да кротува (то и той има доста трески за дялане, но поне е известен в цял свят).

И така Европа избра мениджър, а не реален лидер, който в следващите две и половина години да изкара мандат като президент на ЕС. Може да получи и втори, който ще се окаже и последен, по силата на Лисабонския договор.

А прословутия въпрос на бившия американски държавен секретар Хенри Кисинджър: "На кого да се обадя, ако искам да говоря с Европа?", ще продължи да си стои без отговор.

Не по-различна е и ситуацията с другия нов „ръководен” пост – върховен представител за външната политика и сигурността. Там поне се обединяват две длъжности в една.

На практика позицията вече съществува и се заема от Хавиер Солана. Сега обаче към правомощията и задълженията й ще се прибавят и фукнциите на еврокомисаря за външната политика(Бенита Фереро-Валднер).

Новият шеф на външната политика на ЕС с 5-годишен мандат ще председателства заседанията на Съвета на външните министри и ще определя дневния ред на тези срещи. Катрин Аштън ще координира позициите по политиката и ще има по-голяма роля, когато се решава как да се харчи годишният бюджет за външна помощ, възлизащ на 7 милиарда евро. Върховният представител за външната политика ще бъде заместник-председател на Европейската комисия и ще действа като ръководител на дипломацията на Съюза.

По-образно казано – чисто представителна функция. Пак нищо чудно. Всяка страна-членка си следва своя курс на външна политика и не иска някой да решава вместо нея.