Време ли е за контролиран фалит в задлъжнелите от ЕС?

Показателно за умението на европейските политици да се самозаблуждават е изказването на германския канцлер Ангела Меркел след срещата на върха на 24-25 март. Тя я определи като „голяма стъпка напред” към решаването на кризата с държавните дългове в региона. По-точно обаче би било резултатите от срещата да се опишат като нещо средно между празни приказки и провал, пише в редакционен коментар за дълговата криза в Европа The Economist.

Европейските лидери не направиха нужното за почти всяка задача, която си поставиха. Те се споразумяха за "постоянен" спасителен механизъм, който да бъде въведен през 2013 г., но не разрешиха въпроса с финансирането му, защото Меркел отказва да се раздели с парите, които нейния финансов министър обеща. Срещата в Брюксел не направи почти нищо в помощ на Гърция, Ирландия и Португалия, трите най-проблемни икономики в еврозоната. Сега тяхното положение се влошава и европейските лидери носят голяма част от вината за това.

Отлагане на неизбежното

Премиерът на Португалия подаде оставка на 23 март, ден преди срещата на върха, след като не успя да спечели подкрепата на парламента за четвъртия пакет строги икономии за година. Кредитният рейтинг на страната бе намален близо до високорисков (junk) на 29 март, докато лихвите по десетгодишните португалски държавни ценни книжа се увеличиха над 8%, защото инвеститорите се страхуват, че Португалия ще трябва да се обърне към Европейския съюз и МВФ за заем. Икономиките на Гърция и Ирландия, двете "спасени" страни в еврозоната, се свиват по-бързо от очакваното, а лихвите по облигациите им са почти 13% за Гърция и повече от 10% за Ирландия, като остават трайно високи.

Инвеститорите очевидно не вярват, че спасяването ще проработи.

Те са прави. Техните икономики са поели по неустойчив курс, не заради липсата на усилия от правителствата им. Гърция и Ирландия направиха героични съкращения в бюджета. Гърция се опитва сериозно да направи по-гъвкава своята икономика. Португалия изостава от нея в премахването на задушаващите правила, но фискалното й затягане е смело. И в трите страни обаче перспективата се помрачава в голяма степен заради грешките, допуснати от ЕС, ЕЦБ и немското правителство.

Грешките на ЕС и ЕЦБ

По настояване на ЕС, приоритет на периферните страни е да намалят бюджетния си дефицит, независимо от последствията върху икономическия им растеж. Но докато строгите икономии намаляват техния брутен вътрешен продукт (БВП), техните огромни дългове се очаква да се повишат до 160% от БВП за Гърция, 125% за Ирландия и 100% за Португалия. Това прави изгледите дълговете да бъдат изплатени още по-слаби, ето защо и лихвените проценти по държавните облигации на тези страни остават високи. Резултатът е низходяща спирала.

Европейската централна банка усложнява ситуацията с привидната си решимост да повиши лихвените проценти в еврозоната на 7 април, което ще оскъпи еврото и още повече ще подкопае усилията на периферни страни да станат по-конкурентоспособни. Някои политици в същото време продължават с безумни искания, като например Ирландия да повиши ставката на корпоративния си данък, което ще блокира нейния най-добър път към растежа. Най-вредна обаче е извратената логика на спасителните механизми на еврозоната.

Европейските лидери не искат да чуят за преструктуриране на дълговете в момента, но настояват, че всяка страна, която поиска помощ от 2013 г., може тогава да се наложи да преструктурира дълга си, и че отпуснатото от спасителния фонд финансиране ще има предимство при погасяването на дълга пред облигационерите. Рискът за инвеститорите да понесат загуби от ДЦК на тези страни след две години държат лихвените проценти по тези облигации високи днес, което от своя страна подкопава спасителните планове.

Време е за контролиран фалит

Изданието твърди, че Гърция, Ирландия и Португалия трябва да намалят дълговата си тежест възможно най-рано. Този вариант е още по-актуален днес, защото рисковете, които носи едно преструктуриране, намаляват. Освен това опасността от разпространение на дълговата криза е по-слаба – Испания се дистанцира от Португалия. Повечето банки в центъра на еврозоната могат да издържат на удар от преструктуриране на дълговете на трите по-малки периферни икономики.

Голямата пречка за реализирането на контролиран фалит не е техническа, а политическа. Тъй като ядрото на Европа, и особено ЕЦБ, остава против преструктурирането на дълга, натискът за това трябва да дойде от другаде, не на последно място и от самите периферни икономики. Новото правителство на Ирландия обмисля да наложи на старшите облигационери на банките на ръба на фалита да поемат загуби от преструктуриране на техните дългове. Гърция трябва да спре да се преструва, че може да се справи с настоящите си дългови нива и да настоява за преструктуриране.

Най-голямата надежда лежи в МВФ. Неговите икономисти имат най-много опит с дългови кризи. Някои от тях признават неофициално, че преструктурирането на дълга в крайна сметка е неизбежно. Време е МВФ да заяви това публично и с отказа да кредитира повече, без споразумение за преструктуриране, да тласне малодушните политици в Европа да направят това, което трябва.

 Още анализи