Производството на преработени плодове и зеленчуци намалява с 31%

От 101 404 тона през 2003 г. производството на преработени
плодове и зеленчуци през миналата година е намаляло на около 70 000 тона, каза на пресконференция в пресклуба на БТА днес Александър Йоцев, председател на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци.

Този спад според него се дължи на недостига през миналото лято на суровина, на средства и на работна ръка.

Консервният бранш осигурява работа на около девет на сто от заетите в отрасъл "Хранително-вкусва промишленост" в България, каза Йоцев.

По данни на НСИ към 2001 г. в предприятията от
консервната промишленост са били заети общо 6500 работници. През 2003 г. е регистриран силен недостиг на сезонни работници, отбеляза Йоцев.

При наеманите за срок от девет месеца този недостиг е 40
процента, при тези за срок от шест месеца (75 на сто от общо наемания персонал) - до 150 процента, и на постоянно действащ персонал - до 11 процента. По думите на Йоцев причина е ниското заплащане - до 200-250 лв. на месец за неквалифицираните работници, и то при изпълнение на нормите.

За почистването на 120 кг пипер, което е една надница, се
плащат осем лева, каза Пламен Парушев, член на УС на съюза и изпълнителен директор на консервна фабрика. Според него това дава и отговор на въпроса защо българите предпочитат да работят същата работа в страни като Испания, Португалия, Гърция и Швейцария.

По думите на Йоцев по-оптимистично стои въпросът с редовния износ на консервирани плодове и зеленчуци, който за 2003 г. е почти двойно по-голям от предходната година - 61 750 тона, и реализираната от него печалба е близо 67 млн. долара.

Увеличението при изнесените количества през 2003 г. спрямо 2001 г. е близо 25 хил. тона, или 67 процента, а още по-голямо е то при валутните приходи за същия период - с близо 30 мил. долара, или 79 процента.

Засега с приложени системи за самоконтрол HASSP са шест
процента от консервните ни предприятия, при 30-40 на сто те са в процес на въвеждане, обобщи Йоцев. Общо 40 са консервните предприятия у нас, които отговарят на всички изисквания на ЕС и могат да изнасят продукцията си, над 100 се подготвят за въвеждане на HASSP.

За въвеждането на тези системи трябва преоборудване, което струва от пет до седем милиона лева. Евросъюзът ни е дал срок това да стане до 2006 г., когато неуспелите ще трябва да преустановят производството, каза Александър Йоцев.