70-часовите работни седмици се завръщат, но колко са ефективни?

Някога 70-часовата работна седмица се смяташе за реликва от културата на "hustle". Сега обаче тя отново набира сила, подхранвана от битката за доминация в сферата на изкуствения интелект (AI). В Силициевата долина стартъпи възраждат модела "996" – работа от 9 сутринта до 9 вечерта, шест дни в седмицата.

Няколко AI компании вече превръщат изтощителните графици в норма. Forbes пише, че Cognition е сред фирмите, които изискват 80-часови работни седмици, докато Rilla предупреждава кандидатите още в обявите си, че ги очакват по 70 часа работа. Дори в AI отдела на Google съоснователят Сергей Брин е коментирал, че 60-часовата седмица е "сладкото място" за продуктивност.

Въпросът е дали тази култура на свръхнатоварване ще остане ограничена до стартъпите или ще се разпространи в цяла корпоративна Америка.

Корените на 70-часовата седмица

Културата "996" се зароди в китайския технологичен и производствен сектор в началото на 2010-те, като стана масова с ускорения икономически ръст на страната през средата на десетилетието. Компаниите възприеха този модел в стремежа си да изпреварят конкуренцията и да растат бързо.

Но "996" доведе до тежки последици. Въпреки че китайският закон ограничава работната седмица до 44 часа и изисква компенсации за извънреден труд, много фирми демонстративно пренебрегваха тези правила. Постепенно културата прерасна в още по-жестоки изисквания без адекватно заплащане, довеждайки до масов "burn out" (прегаряне) и здравословни проблеми. През 2021 г. Върховният народен съд на Китай официално обяви модела „996“ за незаконен, признавайки унищожителното му въздействие върху хората и обществото.

AI бумът в Силициевата долина и екстремните графици

Докато Китай се отдръпва от "996", Силициевата долина върви в обратната посока. Например, стартъпът Rilla заявява в обявите си, че кандидатите изобщо да не подават документи, ако не са "въодушевени от работа по ~70 часа седмично на място с едни от най-амбициозните хора в Ню Йорк".

Иронията е очевидна. Изкуственият интелект – технология, създадена да автоматизира процеси и теоретично да намалява човешкото натоварване – всъщност подтиква към по-дълги часове и по-интензивна работа. Вместо да използват AI за ефективност, компаниите го превръщат в оправдание да тласкат служителите си до крайност, пише Forbes.

Може ли корпоративна Америка да е следващата?

Културата на работа в Силициевата долина многократно е преминавала границите на технологичните стартъпи и се е пренасяла в мейнстрийм корпорациите. Откритите офис пространства, политиките за "неограничен отпуск" и мантрата "move fast and break things" („действай бързо и чупи нещата“) тръгнаха от технологичния сектор, преди да бъдат възприети от компании от Fortune 500 в различни индустрии.

Моделът „996“ може да последва същата траектория. Сектори като "Уолстрийт", консултантските компании и големите адвокатски кантори лесно биха могли да приемат 70-часовите седмици като стандарт, представяйки ги като необходимост за запазване на конкурентно предимство. Ако стартъпите, които работят по 70 часа седмично, създават пробивни AI технологии, то големите корпорации ще се чувстват длъжни да отговорят със същата интензивност, за да останат релевантни.

Тази тенденция вече се забелязва в по-широките модели на американската работна култура. Технологиите все повече размиват границите между работа и лично време, което улеснява работодателите да разширяват очакванията си отвъд традиционните часове.

Човешката цена за служителите

Цената на екстремните графици е добре документирана и тежка. Изследване на Световната здравна организация (СЗО) показва, че работната седмица от 55 часа или повече е свързана с 35% по-висок риск от инсулт и 17% по-висок риск от смърт от сърдечни заболявания в сравнение със стандартна седмица от 35–40 часа.

Когато хората работят на изчерпване, когнитивните им способности се сриват драстично:

• концентрацията отслабва;
• вземането на решения се влошава;
• дори обикновени разговори стават умствено изтощителни.

Много представители на Gen Z и милениалите активно отхвърлят тази култура, тъй като вече са видели какво е нанесла на предишните поколения. Те поставят на първо място баланса между работа и личен живот, както и устойчивото кариерно развитие, вместо обещанията за светкавичен напредък чрез пълна отдаденост. Хроничното преработване може да доведе до застой в кариерата, намалена креативност и бърнаут, от който възстановяването отнема години.

Как служителите могат да се защитят?

С разпространението на култури на свръхнатоварване, защитата на работещите изисква както осъзнатост, така и активни стратегии. Обещанията за кариерен напредък чрез крайна отдаденост често са подвеждащи, докато личната цена е безспорна. От Forbes разясняват как служителите могат да се предпазят.

Разпознавай предупредителните сигнали:

• внимавай за явни споменавания на дълги часове или „неограничена наличност“ в обяви за работа;
• по време на интервю обръщай внимание как настоящите служители говорят за баланс работа–живот;
• задавай директни въпроси за типичните седмични часове и извънредния труд.

Запознай се правата си:

• разбери дали си класифициран като почасов служител или като освободен (exempt);
• знай на какви компенсации за извънреден труд имаш право;
• имай предвид, че много техноложки служители са неправилно класифицирани като „освободени“, въпреки че би трябвало да получават извънредни.

Поставяй практични граници:

• документирай реалните си работни часове и използвай целия отпуск, който ти се полага;
• установи ясна комуникация за наличността си извън стандартното работно време;
• изгради мрежа за подкрепа вътре и извън организацията за перспектива и застъпничество.

Защо екстремните часове подкопават бизнес резултатите?

Макар моделът „996“ на пръв поглед да изглежда печеливш за бизнеса, реалността често е обратната. Изследване на икономиста от Станфорд - Джон Пенкавъл - показва, че продуктивността на час рязко спада след 50-ия час работа седмично. Служители, които работят по 70 часа, често не произвеждат повече от тези, които работят 55 часа – превръщайки екстремните графици в едновременно скъпи и контрапродуктивни.

Цената за работодателите включва:

• по-високо текучество на кадри;
• увеличени разходи за здравеопазване;
• спад в креативността и иновациите;
• сериозни щети за репутацията, които затрудняват наемането на топ таланти.

Компании, които нормализират преработването, често попадат в капан – вместо да привличат най-добрите специалисти, те остават с отчаяни кандидати.

Изкуственият интелект като инструмент за ефективност

Все повече умни работодатели разбират, че AI трябва да се използва, за да облекчава натоварването и да създава ефективност – не за да оправдава удължаването на човешките работни часове. Най-успешните организации ще бъдат тези, които използват технологиите за елиминиране на рутинните задачи, оставяйки служителите да се фокусират върху креативна и стратегическа работа в разумни срокове.

Компаниите, които предлагат гъвкави модели на работа, истински баланс между професионалния и личния живот и устойчиви кариерни пътеки, вече печелят предимство в привличането и задържането на кадри – особено сред по-младите поколения, които поставят тези фактори над традиционните „бонуси“.

Да работиш по-умно, не по-дълго

Завръщането на 70-часовата седмица отразява фундаментално напрежение между иновациите и човешкото благополучие. Опитът на Китай с културата „996“ показва, че тези интензивни графици в крайна сметка се оказват неустойчиви и контрапродуктивни, колкото и силен да е конкурентният натиск, създаден от AI надпреварата.

За служителите ключово е да разпознават ранните предупредителни знаци и да избират организации, които са в синхрон с дългосрочните им цели. Обещанията за бързи повишения чрез преработване рядко се изпълняват, а личната цена е висока.

Победителите в ерата на изкуствения интелект няма да са тези, които изискват 70-часови седмици, а тези, които се научат да работят по-умно.