Какво би било мнението на Платон и Сократ за изкуствения интелект?

В пещерата на Платон хората наблюдават силуети, трептящи по стената, без да осъзнават, че огньовете точно зад тях изкривяват реалността в свят на сенките – не много различен от света, в който се намираме днес, подпомогнат от социалните медии и изкуствения интелект (ИИ), твърди бившият гръцки премиер Георгиос Папандреу. Според сценария на Платон, ако някой избяга от пещерата, очите му биха били замъглени от слънчевата светлина, но след като се приспособи, той би видял света такъв, какъвто е в действителност. Избягалият обаче не можел да спаси останалите, защото не успявал да ги убеди да напуснат пещерата.

Въпреки че Платон е написал своята пещерна алегория около 380 г. пр.н.е., той може би е писал днес за бъдещето на демокрацията и ИИ, според Папандреу, който е бил министър-председател на Гърция от 2009 до 2011 г. и е настоящ депутат в гръцкия парламент.

„Платон казва, че можем да се зациклим много в тези светове и да мислим, че това е реалност, и да станем много, много реактивни към всякакъв вид промяна, която може да се случи“, казва Папандреу пред Euronews Next на срещата на върха на ООН „ИИ за добро“ в Женева.

Въпреки стремежа на технологичната индустрия да позиционира ИИ като основата на цялото човешко познание, Папандреу смята, че Платон би видял ИИ не като слънчевата светлина извън пещерата, а като сенките вътре: интригуващо и убедително – но подвеждащо и далеч от истината.

Това не означава, че изкуственият интелект няма да продължи да оказва голямо влияние върху реалния свят, според Папандреу.

„Изкуственият интелект влияе на нашата култура“, казва той. „Това е начинът, по който мислим за света, начинът, по който общуваме, а нашата култура е също, бих добавил, нашата политическа култура в една демокрация“.

Наставникът на Платон, Сократ, твърд защитник на знанието и мъдростта, е изтъкнал недостатъците на демокрацията и в крайна сметка е бил убит за това.

В една дискусия между Сократ и оратора Георгиас – който е обучавал младите хора как да дебатират и да печелят спорове, за да получат власт – Сократ е твърдял, че хората трябва да дебатират с уважение с цел да се разбират, а не да тормозят другите, за да печелят спорове.

Има близък паралел с днешните дебати за въздействието, което изкуственият интелект ще окаже върху платформите на социалните медии, на мнение е Папандреу. 

Той постави под въпрос дали платформите на социалните медии „помагат за истински дебат или тласкат към поляризация? Или с нашите харесвания, палци нагоре, палци надолу – опитва ли се да доминира? Тормоз ли е? Поляризира ли?“

Папандреу вярва, че в днешния свят Сократ би поставил под въпрос ролята на изкуствения интелект в обществото, включително неговата цел, дали ще помогне за създаването на справедливо общество или ще постави властта в ръцете само на няколко души, и дали насърчава истината и разширява нашето разбиране за света.

Отговорът на Сократ, според Папандреу, би бил, че днес има много парадокси и заплахи за демокрацията – включително изкуствения интелект.

„От една страна казваме, че интернетът и, разбира се, изкуственият интелект се демократизират, от друга страна, той е силно централизиран, така че кой контролира алгоритмите и кой притежава изкуствения интелект? Една от идеите, с които е измислена демокрацията, е била да се гарантира, че властта не е концентрирана“, добавя той.

Прилагане на уроците на древните гърци

Папандреу смята, че правителствата днес трябва да вземат пример от Древна Гърция, където гражданите са се срещали, за да обсъждат и гласуват по предложения в един от най-ранните примери за демократичен процес.

Днес това би могло да изглежда като правителствена платформа за всеки гражданин, за да обсъжда въпроси като изкуствения интелект. Това би дало глас на всеки, включително на жените и мигрантите, за да имат думата в политиката и никое решение на правителството не би било взето без този обсъждателен процес.

В древна Атина е имало, разбира се, по-малко граждани, които биха могли да седят от другата страна на Акропола и да бъдат чути. С днешното население обаче това става по-сложно.

Като се има предвид, че днешното световно население значително надминава това на древна Атина, Папандреу каза, че съвременна версия би могла да бъде онлайн платформа, която позволява на гражданите да обсъждат въпроси като изкуствения интелект и да изпраща обратна връзка до правителствата, давайки на всеки глас в процеса на вземане на решения.

Такива инструменти ще трябва да бъдат щателно проверени, каза той, и трябва да се използват за овластяване на гражданите, а не за наблюдение.

Но в ерата на информационното претоварване и твърденията, че изкуственият интелект знае всичко, не само правителствата могат да се учат от подхода на гръцките философи.

Проучванията показват, че изкуственият интелект може да ерозира уменията за критично мислене на хората – нещо, което Сократ и Платон със сигурност не биха могли да отстъпят, твърди Папандреу.

„Мисля, че точно там трябва да бъдем – не да бъдем мозък, който да съхранява информация, а да бъдем мозък, който мисли за информацията, която получаваме, и да разбира кое може да е валидно или кое не“, казва той.

Смирението може да е друг ключ към ефективното използване на тези инструменти.

В една история от текста „Апология“ на Платон, Сократ решава да проучи репутацията си на най-мъдрия човек в Древна Гърция. Той задава въпроси на политици и художници – само за да открие, че тези, които твърдят, че имат знания, всъщност знаят по-малко, отколкото си мислят.

Платон ни напътства, че ако признаем колко малко знаем, имаме повече място за въпроси, диалог и истинско разбиране.

Може би в ерата на изкуствения интелект най-известният цитат на Сократ може да е по-актуален от всякога:

„Единствената истинска мъдрост е да знаеш, че не знаеш нищо“.