Разказ от Ракка: Мъртви сме, само дето още дишаме!

Откакто "Ислямска държава" (ИД) завладя град Ракка в североизточната част на Сирия, животът в града се промени коренно. Облеклото, сградите, стените, банерите - всичко е вече в черно.

"Дойче веле" разговаря тайно с една 25-годишна жена от Ракка, която от съображения за сигурност желае да остане анонимна. В този текст ще я наричаме Хала. "Прекарала съм целия си живот в Ракка. Душата ми е свързана с този град. Допреди да дойдат ислямистите, следвах в местния университет. Но откакто ИД завладя града и го обяви за своя столица, всичко се промени", разказва Хала.

Градът, който се е превърнал в гроб

Първоначално ислямистите нареждат на жените да носят черни забрадки, които покриват цялата глава, в комбинация с черни ръкавици и широко тъмно облекло. Скоро обаче ИД въвежда нови ограничения и задължава жените да носят само черно облекло, да не ползват парфюм и да не говорят на висок глас по пазарите. Новите правила предписват дори формата на обувките и походката на жените.

Джихадистите затварят училищата и университетите, а жените нямат право да напускат града без мъж придружител. "Постепенно създадоха бригадите Ал Ханза, които арестуват жени по улиците и пазарите, дори и в домовете им, ако не са достатъчно забулени", разказва Хала и добавя, че в тези бригади се включват предимно джихадистки, дошли от чужбина, както и мъже, на които очевидно им доставя удоволствие да унижават жените. Самата Хала на няколко пъти била предупреждавана, че не е достатъчно забулена. В крайна сметка младата жена спряла да напуска дома си - от страх. "Виждала съм как бригадите Ал Ханза пребиват с тояги жени, които според техните възгледи не са достатъчно добре забулени", разказва Хала и споделя, че се чувства като в затвор. Като в гроб дори.

Смяна на дрескода

Ислямистите променят всички правила и традиции в съответствие със собствената си интерпретация на исляма. "Мечтая да се омъжа за човек, когото обичам. Като всяко нормално момиче. Но нещата се промениха", казва Хала. Майката или сестрата на мъжа първо трябва да одобри бъдещата съпруга. "В никакъв случай няма да мога да разговарям с бъдещия си съпруг преди сватбата. Ще го видя за първи път едва след венчавката", казва 25-годишната Хала. И добавя, че жените без брак на практика нямат живот. Затова тя решила да се омъжи, макар и не за човека, когото обича. Казва, че това е единствената възможност да подобри поне малко живота си.

Хала не е единичен случай. Много млади жени са принудени да се омъжат за някой боец от ИД, за да се отърват от ужаса на гоненията и униженията. Но и след сватбата те нямат право да напускат сами дома си.

"Мъртви сме, само дето още дишаме"

21-годишната Рим живее недалеч от къщата на Хала. Откакто ИД е на власт, нейното семейство едва преживява. Въздушен удар разрушава дома им, един от братята на Рим е убит. Разказва, че била принудена да прекъсне следването си по английска филология още след втория семестър. Ислямистите закрили местния университет, а родителите ѝ не можели да си позволят да я изпратят да учи някъде другаде.

Ислям по джихадистки

След като закрива училищата и университетите, ИД въвежда т.нар. "форуми" за млади жени-мюсюлманки. Там те изучават идеологията на ислямистите. В тези форуми ИД вербува жени и момичета за бригадите Ал Ханза и ги обучава да оказват първа помощ на ранени ислямистки бойци.

"Най-лошото е, че не можем да избягаме. Тъй като съм най-голямото дете в семейството, бях принудена да си намеря работа. Работех в магазин за дрехи в центъра на Ракка, но един ден хора от бригадите Ал Ханза нахлуха в магазина и ме арестуваха - заедно със собственика. Обвиниха ни в безразборни сексуални отношения и ни биха с камшик", разказва младата жена. Причината: според интерпретацията на ИД, жените нямат право да работят заедно с мъж, с когото не са роднини или не са омъжени за него.

След преживения ужас в затвора, Рим се опитва да избяга от Ракка. Но контролните постове на ИД не разрешават на никого да напуска града без специално разрешително. Младата жена се опитва да се измъкне на север, където са кюрдските милиции - "зелените ислямисти", както ги наричат местните. Но и този опит се проваля, тъй като младата жена не може да посочи човек, който да гарантира за нея. Сега 21-годишната мюсюлманка работи вкъщи като шивачка, заедно със сестра си и майка си. Казва, че вече не изпитва никакви чувства. Дори е престанала да се усмихва. "Понякога заставам пред огледалото и се усмихвам, за да не забравя как изглеждам усмихната. Да, смея се на нещастието си. Ние сме мъртви, само дето още дишаме", казва младата жена.