Бабите и дядовците в Испания въстанаха срещу внуците: Не сме ви роби!

Всяка сутрин армия от баби и дядовци излиза по улиците на жилищния квартал Аргансуела в центъра на Мадрид. Те бутат колички с бебета, колички с малки деца или помагат на деца в предучилищна възраст да карат тротинетки и велосипеди. На тези пенсионери се разчита да се грижат за внуците безплатно за родителите, които често работят на пълен работен ден. Тази сцена се повтаря ежедневно в цялата страна, отчасти поради дългогодишната испанска традиция близките семейства да споделят такива задължения. Но много испански пенсионери искат това да спре. Достатъчно, казват те, достатъчно.

73-годишната Исабел Мотос от Мурсия беше сред онези, които заявиха пред местните медии, че макар да обичат малките си внуци, са се отказали от пълноценното отглеждане на децата, което някои психолози наричат „синдром на поробените баби и дядовци“.

„Родителите са тези, които трябва да ги отглеждат“, каза Мотос, която има 11 внуци, пред El País. „Не искам да бъда бавачка, винаги съм била ясна по този въпрос. Наслаждавам се на свободата да живея сама.“

Тя каза, че е решена да се възползва максимално от пенсионирането си, като посещава фитнес курсове и пее в хор, а също така е на път да започне доброволческа дейност като учителка за мигранти.

„Не бих искала да се тревожа всеки ден за това дали внуците ми ядат, спят или си пишат домашните. Не искам тази психическа тежест“, категорична бе тя.

81-годишната Кармен Мартин също отказа да поема ежедневните грижи за четиримата си внуци, след като се пенсионира.

„Да си баба е специално чувство. Това е чудесно. Но когато прекарвам време с тях, го правя за удоволствие, а не от задължение“, каза тя пред същия вестник. „Ако дойдат, ги посрещам с любов, а ако не дойдат, не страдам. Страхувах се, че това, което започна като акт на любов, ще се превърне в работа на пълен работен ден. Трябва да се научиш да се овластяваш и да поставяш граници, дори в рамките на семейството. Ако бабите и дядовците се грижат за децата, а родителите са финансово стабилни, те трябва да получават заплата.“

Официални данни на Евростат сочат, че южноевропейски страни като Испания, Италия и Гърция са начело в класацията по процент на баби и дядовци, които се грижат за внуците си. Според SOS Children’s Villages, благотворителна организация за грижа за деца, 85% от испанските баби и дядовци се грижат за внуците си в някакъв момент през седмицата.

В доклад, публикуван миналия месец, озаглавен „Баби и дядовци, какво бихме правили без тях?“, благотворителната организация установи, че половината от бабите и дядовците редовно се грижат за по-младото поколение, а 30% поемат ежедневни задължения, докато родителите са на работа.

Благотворителната организация посочи, че испанските баби и дядовци посвещават около 16 часа седмично на тази роля и често трябва да пътуват, за да го правят, тъй като само около един на десет от тях живее с внуците си.

По-добро благосъстояние или психическо претоварване?

Според доклада на благотворителната организация „присъствието на бабите и дядовците като част от възпитанието на децата води до по-добро когнитивно развитие и емоционално и социално благосъстояние“. Докладът също така установи, че тези възрастни хора често живеят с до пет години по-дълго от своите връстници, които не поемат тази отговорност.

Но има и някои недостатъци. Мария Долорес Ортис, клиничен психолог от Университетската болница „Инфанта Елена“ във Валдеморо, Мадрид, каза, че бабите и дядовците, които се грижат за внуците си, са изложени на по-висок риск от физическо и психическо претоварване, тревожност, нарушения на съня, социална изолация и липса на грижа за себе си, наред с други проблеми.

„Те искат да съчетаят личното си развитие с грижата за децата и внуците си, но не искат да живеят единствено и изключително за тях“, каза тя.

Въпреки че 47% от бабите и дядовците, които се грижат за внуците си, заявиха, че решението да се грижат за тях е било взето съвместно с децата им, 31% признаха, че обикновено децата им решават кога и как, сочи проучването на SOS Children’s Villages. Само 13% от грижите за децата са по инициатива на самите баби и дядовци.

Кармен Диез, пенсионирана антроположка от Сан Себастиан, е сред тези, които сами избират как и кога да виждат четиримата си внуци.

„Обичам празното си гнездо“, каза тя. „На Коледа ги вземам на пътуване с мен, прекарваме пет фантастични дни, но когато се прибера вкъщи, си мисля: „Каква тишина!“

Диез казва обаче, че би се намесила в спешни случаи или ако децата ѝ изпитват финансови затруднения.

„Ако видя, че децата ми се мъчат да свържат двата края, може би бих предложила да им помогна“, казва тя. „Работното време в Испания е натоварено, заплатите са ниски, а балансът между семейството и работата се подобрява бавно.“

Но засега тя ще продължи с графика си: пици с внуците в петък в спокойна атмосфера, като се фокусира върху удоволствието, а не върху гледането на деца.