Защо не можем да обичаме като в гимназията?

Един ден осъзнаваме, че сме навлезли в сериозна връзка, откриваме красотата й във всеки детайл, наслаждаваме се на всеки момент, държим се зряло, за да я запазим... и тогава си спомняме за ученическите си години, когато две години разлика с момчето, което харесваме ни се струваха десетилетие.

Когато всеки откраднат поглед се пренасяше като пърхане на пеперуди в корема. Когато не мислихме за брак, семейство и деца... Какво точно ни липсва от първата любов в гимназията?

Трябва да си признаем, че хартиените бележчици бяха много по-романтични, отколкото сега е сръчкването във Facebook например. В тях имаше момент на изненада, на тръпка. Но така си и останаха, скрити в края на тетрадката или в несесера.

Цветята, откъснати от градинката пред блока, спонтанната среща на пейката в близкия парк – все неща, заместени от излизането на кафе или на дискотека на центъра. Животът преди може да беше по-скучен, но беше по-лесен – без превъзнасяния и скъпи подаръци, а малки жестове и мили постъпки.

Разговорите по телефона все ни се струваха кратки, но си имаха чар – страхът от това да не вдигне първо някой от техните, после – „пей сърце”, темите потичаха сами.

Първите истински целувки, после голямата игра на криеница с всички останали, за да извоюваме момент усамотение за двама ни. Впоследствие заживяваме самостоятелно и имаме предостатъчно време и място да сме заедно. Най-сетне и сексът става част от връзката ни, но все още милеем по онези минути, в които сме се задушавали от целувки без да можем да продължим нататък с интимността.

Любовта е красива във всеки момент от живота, но отдавна отминалото изглежда по-истинско и желано от настоящето. Именно защото живеем в настоящия момент, който винаги ще е минал за всеки един бъдещ, е важно да се съсредоточим върху това, което имаме тук и сега.

Още интересна информация и полезни съвети прочетете в Az-jenata.bg