Китайският капиталистически комунизъм

За нов генерален секретар на ККП, която запазва своя железен монопол върху властта, бе избран Си Цзинпин. През март 2013г, с изтичането на мандата на сегашния ръководител Ху Дзинтао, Си Цзинпин ще заеме и поста на президент. След избирането му, новият генерален секретар се обърна по телевизията към китайското общество с обръщение ретранслирано и от чуждите медии, като заяви: „Ние ще направим всичко възможно, за да оправдаем вашето доверие и да изпълним нашата мисия”. Си Цзинпин не скри, че основна задача на новото ръководство е да се пребори с вездесъщата разяждаща партията и държавата корупция. Той не спести на аудиторията си факта, че корупцията е първостепенна задача, която ако не бъде овладяна ще разруши, както китайската компартия, така и цялата страна. Опитът с корупцията от по-близкото и по-далечно минало е сурово предупреждение в това отношение.

В новото ръководство има още една важна промяна – Постоянният комитет на политбюро, както и се очакваше от наблюдателите, бе намален от 9 на 7 члена. Изглежда това се прави, за да се консолидира по-здраво властта и Постоянният комитет да бъде по-оперативен.

Новото китайско ръководство е изправено пред няколко свръхзадачи. Освен борбата с корупцията, в Китай много силно се разтвори социалната ножица между бедни и богати. В Пекин има вече няколко могъщи мултимилиардери, докато мнозинството китайско население с труд едва свързва двата края. Наред с това, се получи крайно неравномерното развитие на страната, като новите експортни производства са предимно концентрирани в източните крайбрежни зони, докато вътрешността на огромната страна остава предимно селска, с много ниски доходи.

По време на китайския бум, когато икономиката нарастваше с 10-12% годишно, многолюдни маси млади хора се преселиха в източните райони, намирайки си работа в динамичната и разширяваща се индустрия. Тук му е мястото да посочим, че китайската икономика е най-голямата производствена икономика в света, докато американската икономика на половина зависи от финансовите, трансферните и различни други услуги.

Новото китайскко ръководство, оглавявано от Си Цзинпин по презумпция е избрано да ръководи партията и страната в продължение на следващите 10 години. Така бе и с управлението на досегашния генсек и президент Ху Цзинтао. Тук са заложени най-малко три принципа за ротация на висшите партийни и държавни органи.

Първо, начело застават относително по-млади ръководители, които да влеят свежа кръв и енергия в политиката и икономиката. Второ, да се избегне неминуемото обграждане на висшето ръководство със „свои хора”, което в някакъв смисъл е сериозна заплаха за корупция и склерозиране на системата. Така стана в бившия СССР и в редица източноевропейски държави-членки на СИВ. Смяната на лидерите по регламентиран път, след точно посочен период е единственият начин ръководството да не се вживее в своята „непогрешимост”. И също така пред обществото да се демонстрира някаква демократична практика.

Китай вече разполага с икономика и ресурси, за да встъпи в ролята на втората след САЩ суперсила в света. Тази суперсила обаче в някакъв смисъл е осакатена – огромно производство, включително най-новите технологични продукти от една страна, и слабо развито селско стопанство, неадекватна инфраструктура и силно екологично замърсяване. С други думи, пред Си Цзинпин и неговият екип стои планина от екзистенциални проблеми на Китай и на неговото общество. Доста съмнително е, че те ще бъдат преодолени за някакви 10-ина години, но новата система на регулирана смяна на китайското ръководство внася някаква надежда в това отношение.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.