България е 25-а в света по милитаризация

Излезе докладът на международния център за конверсия в Бон, измерващ глобалния индекс на милитаризация чрез гарантирания минимален доход (The Global Militarization Index (GMI). Use of the GMI for evaluating the development orientation of states and regional militarization).

Според екипа изследователи България заема 25-о място в света (стойност на индекса на милитаризация 607.87) сред 135 страни и е причислена към групата на високомилитаризираните. От членовете на ЕС преди нас са единствено Кипър - 6-о място (стойност на индекса 725.33) и Гърция - 14-о място (стойност на индекса 662.04).

Индексът регистрира видимо разделение в Европа - на Източна и Западна, отчитайки, че финансовата криза е принудила много от западноевропейските държави да намалят военните си разходи. Далеч зад нас са Франция - 61-во място (стойност на индекса 483.35), Австрия 67-мо място (стойност на индекса 465.74), Испания - 68-мо място, Италия - 69-о място. Германия е на 86-о място, а Ирландия заема 114-о място (стойност на индекса 331.39) - най-ниското сред страните членки на ЕС. След края на студената война в периода между 1989 и 2000 г. беше отбелязана трайна тенденция за намаляване на въоръжаването, която освободи финансови ресурси поради съкращаване на военните разходи с 43%. Атентатите от 11 септември 2001 г. в САЩ срещу кулите близнаци на Световния търговски център обаче върнаха процесите обратно. Военните разходи в световен мащаб се увеличават с 49%, за да достигнат своя връх през 2009 г.

Глобалният милитаризационен индекс подрежда страните по брой точки от 0 до 1000, което позволява да се наблюдават тенденциите на разоръжаване или въоръжаване. От средата на 90-те години може да се отбележи, че някои бивши членове на Варшавския договор показват значително по-ниски нива на милитаризация - Полша (2000, позиция 41: 2009: позиция 84), Румъния (позиция 2000: 18; 2009: позиция 48) и Унгария (позиция 2000: 37; Позиция 2009: 68).
Изключения са България и Беларус. Възможните причини за това, според авторите на изследването, са широкото участие в международни военни операции.
По данни от настоящия доклад на центъра по конверсия най-милитаризирани са Израел (стойност на индекса 877.05), заемаща първо място, следвана от Сингапур (стойност на индекса 807.26) и Сирия (стойност на индекса 782.23). В първата десетка на най-милитаризираните страни в света влизат шест страни от Близкия изток - Сирия, Израел, Йордания, Кувейт, Бахрейн и Саудитска Арабия. Други шест страни от Близкия изток и Северна Африка влизат във втората десетка - Оман, Алжир, ОАЕ, Либия, Ливан и Мароко. Най-слабо милитаризирани са Мадагаскар, Нигер, Ямайка, Гана и Мавриций, който е на последно място със стойност на индекса 104.7.

Амбицията на изследователския екип, провеждащ изследването от 1990 г., е данните да станат инструмент за оценка на отношението между военните ресурси и посоката на развитие на държавите. Традиционно разходите за отбрана са област на политиката, която е забулена с тайни и е лишена от прозрачност.

Глобалният индекс хвърля светлина върху значимостта на военния апарат за състоянието на цялото общество, като определя степента на милитаризация в поведението на държавата при разпределянето на ресурсите. Дебатът за връзката между въоръжение и развитие, който не престава да се води в съвременното общество, има два основни аргумента.

От една страна, се твърди, че военните разходи стимулират икономическия растеж, създават сигурни работни места, устойчиви високи доходи и предлагат повече възможности за образование. Инвестирането в изделия, технологии и инфраструктура с двойна употреба засилва цялостното развитие. От друга страна, тези, които критикуват разходите на военните, казват, че се отнемат ресурси от сектори, които са от особено значение за развитието. Констатирана е тенденция при много от бедните страни, отделящи средства над средното ниво, че това се случва за сметка на здравеопазването. Отчита се също, че прекомерната милитаризация пречи на структурните промени в икономическата и социалната сфера и налага дефицити в развитието на местната промишленост и селското стопанство.

От друга страна, твърде ниската милитаризация също може да е проблематична, защото генерира проблеми в сектора на сигурността, която, ако е слаба и нефункционираща, не може да предотврати насилие и конфликти. Това пък рефлектира негативно върху населението и развитието на страната.

От двете становища става ясно, че е необходимо диференцирано наблюдение на процесите, което да идентифицира преките
последици от високото ниво на милитаризация върху икономическото развитие на всяка страна.

Глобалният индекс анализира три категории - разходи, персонал и оръжия, по отношение на гарантирания минимален доход за страната. За всяка категория има индикатори, които носят различна тежест в крайната оценка. Индикаторите, даващи основание за оценка на разходите са два - военните разходи като процент от БВП (теглови коефициент 5) и съотношението на военните разходи към разходите за здравеопазване (теглови коефициент 3). Приема се, че това са най-важните показатели за определяне нивото на милитаризация. Данните за военните разходи са взети от Международния институт за мира в Стокхолм (Stockholm International Peace Research Institute - SIPRI), считан за надежден източник. Данните за брутния вътрешен продукт са получени от Международния валутен фонд, а отнасящите се до здравеопазването, са взети от Международната здравна организация.

Освен чрез военните разходи, нивото на милитаризация се оценява и по персонала. Индикаторите за отчитане са съотношенията между броя на военните и населението (теглови коефициент 4), запасните военни и населението (теглови коефициент 2) и съотношението военни и запасни военни към количеството на лекарите (теглови коефициент 2). Всички данни за военния персонал са взети от годишника на Института за стратегически и международни изследвания (Institute for Strategic and International Studies - IISS), за населението от демографската статистика, а за броя на лекарите от Световната здравна организация. Последната категория, по която се прави анализ на милитаризацията на дадена страна, отчита броя на тежкото въоръжение към броя на населението. Тези данни са събирани от изследователите от различни източници в т.ч. и от военните баланси на Института за стратегически и международни изследвания. Данните от доклада на Международния център за конверсия в Бон, съотнесени към Бюджет 2013 не будят основание за оптимизъм. По-скоро
България ще си остане в групата на високомилитаризираните държави с всички произтичащи от това негативни последици за обществото.

Министерството на отбраната е едно от ведомствата, които заедно с МВР, ДАНС, Националната разузнавателна служба, Националната служба за охрана и др., ще получи повече пари през идната година. За военното министерство ръстът е от 980.6 млн.лв. на 1 052.9 млн.лв., или увеличението е в размер на 7.4%. И това едва ли е всичко, предвид готвената за 2013 г. покупка на многоцелеви изтребител, оценяван на 600 млн.лв.

В същото време средствата на здравното министерство са орязани с 19.8% от 458.2 млн.лв. на 368.2 млн.лв. - точно както пише в доклада на центъра по конверсия. Образованието и то е "уважено" от ножицата на Дянков, която отрязва от средствата на министерството 10% и ги свежда до 430.2 млн.лв. Но кой да ти гледа образование и здравеопазване. Учители и лекари оръжия не носят, не дрънчат с тях и следователно не са заплаха.

Друго си е да се скрие всичко зад етикета "национална сигурност" и да се развърже кесията, а за пред обществото да се твърди, че образованието и здравеопазването са приоритетни за властта. Гледани от нашата кула, може и да са приоритетни. За онези, които все още вярват на управляващите. Международните доклади обаче показват друго. И то ни нарежда сред високомилитаризираните държави в света.

Светла Василева Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.