Защо не съм протестирал досега?

Във форумите се намират провокатори и невежи. Питат ме защо не съм хвърлил доматите преди 23 години.
Аз произвеждам и хвърлям домати много по-отдавна. Но моите домати бяха от малко по-друг вид.

Други мърморят, че съм бил калпав поет и затова не ме печатали. Държа да им кажа, че имам няколко награди, но те са международни. У нас имам само една награда и тя от голямата се превърна в поощрение поради нечия намеса.

Затова пускам няколко мои стихотворения, за да ги прочетат моите критици. Прочее, стихосбирката ми ноктюрно излезе в тираж 6 хиляди и свърши веднага.
За моите читатели публикувам текста на чл. 325 ал. 1 от НК, по която съм подведен. Според тълкуването на текста да протестираш против престъпността, корупцията, лошите закони и отказ от диалог с обществото е „грубо нарушаване на обществения ред” и е „непристойно действие”. При това се оказва, че да защитаваш обществото е „явно неуважение” към него.

Чл. 325. (1) Който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание.
Сънувах странен сън. Аз съм в килията на Първо РУП. Пред килията стоят Бойко Борисов/ Пуйко/, Цв. Цв. /Али Баба/ и Веселин Маринов. Пуйко свири на акордеонче, Али Баба маатупаня, а Веско ми пее „Моята милиция те пази!”
Защо не съм художник!!

ПОКАЯНИЕ

Ние вдигаме кротко ръка. Единодушно гласуваме.
Избираме своите епископи на доживотен мандат.
И тайно мърморим под нос. И явно гладуваме.
И пълним стомах и душа със нитрат.
Създаваме своите деца и отглеждаме внучета
Безмилостно верни на древен някакъв страх.
И плачем когато техните малки юмручета,
Учудващо тежки, като въпроси, превръщат ни в прах.
И пак вдигаме кротко ръка и самотно се кръстим.
Проклинаме лошия шанс и несретния дял.
Едва тогава разбираме. По студените пръсти.
Човек не живее. Той просто се ражда…умрял.
Ноември 1988 г.
Стара Загора.
ПОЗИЦИЯ
На челото си
с черна боя
малко кръстче рисувам,
за да може
врагът
да се цели
в него
добре.
Не афиширам
факта,
че не се страхувам.
Аз знам-
убиецът
не ще ме разбере.
Ще се прицели
точно
в мястото белязано.
Ще дръпне
спусъка
спокойният му пръст.
Ще зейне
дупка
в челото премазано
във центъра
на честния
библейски кръст.
Ще взема тогава
от гъстата каша
мисъл
и кръв,
мозък
и вик.
Ще нарисувам
живота-
картината страшна.
и ще напиша
най-нежния
стих.
12.04.1989
Стара Загора

ТРИ КВАДРАТНИ МЕТРА

Какво са три квадратни метра?
За земеделеца-
леха със лук.
За бебето-
света тъй страшен.
За стареца-
последен дом.
За мен-
издраскана килия-
Един житейски каталог
на весели
и тъжни рими,
желания,
съдби
и вик.
Един креват
скован от трупи
и изтърбушен
стар
дюшек.
Които
никога
не чуват
задъхан
стенещ
женски
глас.
17.03.1989 г.
Конвойно отделение
Гр Стара Загора

АУТСАЙДЕР

Искаш ли да си безгрешен?
Взимаш шепа гипс.
Пълниш си устата.
Чакаш.
Във ушите
слагаш восък.
Вурху очите-
лейкопласт.
Носа
защипваш с менгеме.
Сърцето?!
Сърцето атрофирало
изхвърляш на боклука.
На черепа-
прецизен кюретаж.
Добре!
Отлично даже!
След туй,
обвит от слюнки и със хленч,
какавидираш.
Лягаш.
Но не на пътя
на честното ни
общество.
То
не обича аутсайдери.
Защото
самото то
е аутсайдер.
18.08.1989 г.

ЦСЗ

ТРИУМФЪТ НА АЛХИМИЯТА
/ Римата е само за достоверност/
Още преди изобретяването на файтона човек е станал роб на Мамона. И пращали царете геолози самоуки с надеждата, че ще имат сполука, и че ще открият находище богато, а оттам ще вадят злато, злато.
Щото има ли злато, един мъдър човек, ще построи за народа си „Златния век”.
Ходили хора всякакви. Тук копнали-там тръкнали, много празни глави хвръкнали, ала не се намерило това Елдорадо, пусто-опустяло, и повече за геолози нито се чуло-ни видяло.
Решили премъдрите люде, че слухът за трезора е само майтап и преминали на качествено нов етап. Подбрали най-умните средновековни момчета, облекли ги в специални черни либадета и им казали, че ще ги дарят богато, ако намерят способ за добиване на злато.
Щото има ли злато, един мъдър човек ще построи за народа си „Златния век”.
Запретнали на либадетата ръкавите юнаците, и се почесали оптимистично по калпаците. Въртели, правили, стрували. Целите в пот плували. Дълго, значи, умували и следната идея отчували:”-От какво се състои това пусто злато, дето го сънува кьораво и сакато?Че е жълто-жълто е! В това спор няма!...Ето, тука е, значи, тайната голяма!!! Ако намерим подходящ цвят ще направим златен средновековния свят. Останалото е някой метал подходящ: да е тежък, да не ръждясва и да е лесно находящ.- И така, помежду си, от слово на слово, стигнали до избора на метала олово.- Ако прибавим към него елемента сяра ще стане злато-халал ти вяра! Е, на добър час и добра слука, да ни е честите алхимията като наука!”
Всеки запретнал още по-високо ръкави и се захванал злато да прави.
Щото има ли злато един мъдър човек ще построи за народа си „ Златния век”.
Уви, идеята отново не сполучила и работата със златото пак се закучила. И постепенно калпаците разбрали, че без заклинание не ще се изпълни и най-доброто желание. И че златото, таз жълта ваджия, не ще се получи без черна магия.А магията е следната: На чисто жълт пламък се изпича внимателно философския камък. И с тоз вълшебен камък когато докоснеш нещо го превръщаш в злато.
Но времето минава, а все няма злато и обществото хич не става богато.
А пък без злато дори мъдър човек не ще построи, значи, за хората „Златния век”.
Минават столетия, а злато няма и няма. Обществото скърби и скръбта е голяма. Дори преминава в историческа драма, но философиите, уви, удрят на камък.
Едва в началото на двайсети век, най после се ражда тоз фатален човек. В една малка колиба / по-късно прераснала в замък/ се открива планомерно философския камък. Идеята е следната: За да има век златен не е нужно човек да е от род знатен. Достатъчно е да се представи една утопия за съвършената философия. После в подходяща каменна глава с чук се въвеждат подходящи слова. От сивото бъдеще се взима олово и златото вече е почти готово. Остава само жълт цвят да се намери и…сбогом на средновековните алхимери! Събира човекът свойте авери, та заедно с тях жълт цвят да намери. Един от тях скача и се провиква:”- Ще вземем жълто от балканска тиква! Ще прибавим към него и жълтата преса!”- На всички идеята се много хареса. Подгряха сместа върху народно търпение и я патентоваха с постановление. А в него имаше само една точка, но ПЪРВА и ГОЛЯМА:
1. ИЗВЪНПЛАНОВ ФИЛОСОФСКИ КАМЪК НЯМА!!!
И започна групата да живее богато. До каквото се допре-всичко става на злато. Но народът злато дори не помириса. Като види групата и го втриса.
Щото, за да го има наистина „Златния век” златото трябва да е у мъдър човек.
Март 1988 г.
Стара Загора За писал по думите на последния умиращ алхимик- Николай Колев- Босия Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.