Модел ли е "Доматената революция"?!

Тогава възниква въпросът : Защо е било необходимо всичко това ? Сложно, малко, нали - за отговор ? Както и да е. Да минем на другия отговор, който е пряк, кратък и ясен, по отношение на въпроса : Дали е модел т.н. в последно време по форуми, тук в блога и по медии - "доматена революция". Да, модел е ! Всичко в този свят е модел. Подвластно е на основни закономерности и е сглобено в т.н. система. Затова и подлежи, поддава се на анализ и моделиране, с оглед извличане на някакви изводи, чрез доказателства. От изводите, пък се синтезират (обобщават) и заключенията. Така е, и тук - с темата за "доматената революция", но така е и с всички други от типажа - "зеленчукови, въглехидратни или протеинови" ( с развалени яйца - например) "революции". По-съществен, обаче е въпросът : След като е вярно ( и това казано без ирония),че такива революции са - модел, то дали този модел е успешен, дали довежда до желани, трайни, необратими следствия, т.е. дали е резултатен ? Това, е вече произтичащ въпрос - от основния и като такъв ще се наложи да прибегнем да "услугите" на така наречените еталони, нещо, като унивеурс. Универсът или синонимното "рацио" е този еталон - първообразец, който служи за контролно измерване, съпоставяне и извличане на съотношения. Абе, казано с думи прости : "да си свериш часовника" за да установиш, дали си в час. Във всяко общество (или общност) има такива първо-образци, стига да поискаш да си сверяваш часовника. Защото, във всички обществено-политически системи има структуриране на държава и държавност, респективно власт и управление. Така е , но там в тази система се случват най-различни състояния, текат процеси и много често се достига до спорни страни, т.е. до решения по казуси. Това, че следва да се решават тези казуси в обществото го изисква - не друг или някой си, щото така му хрумнало, а просто самият живот в общество и писаните му и неписани (морални) правила. Значи, водене на живот в общност - приети норми на функциониране обществено- социални, политически и пр... структури.

Всички те са обвързани в сложни прави и обратни функционални връзки и са обусловени от нещото, което наричаме - алгоритъм. И когато нещо се "повреди" и започне " да куцука" в такава система се налага да ползуваме - еталона, първообразеца, тъй като именно в него са запечатани дълбоките "корени" на решението, нагтрупания опит в годините (праксеологията) и най-важното - извлечените поуки от всичко това. Е, в анализа не ни остана нищо друго, освен да извикаме на помощ - университе. Ето първия , за който стана дума в началото : "Хора - бдете" ! , перфектното повелително на Юлиус Фучик. Така би отговорил, той на въпрос за главната задача на всяко общество. Добре , Ние бдим, но нещо не ни достига и нещата не се случват, както трябва и то колко години стана вече - над 20 год. ? Еми - попитайте го , тогава след като като е станало ясно, а и видимо, че през всичките тези години "бденето" не е било както трябва - на ниво. Попитайте го : "КАК да бдим, пък да видим какво ще Ви отговори. Почти сигурен съм, че ще отговори, със следното : " А-а-а ?! , това вече е съвсем сложен и труден въпрос за който е трябвало толкова много да се изговори, изпише и изчете, че надали и един човешки живот, би стигнал. И какво излиза ? Излиза, че са били необходими много животи, на много хора, натрупани изводи един върху друг и прилагани и обогатявани приемствено от новите поколения. И Фучик ще е абсолютно прав (грешка - извинете) - пределно прав. Пределно, защото абсолютни неща - няма, както и абсолютни истини - няма. Има, обаче много относителни истини, които се доближават до достоверния предел, границата с абсолютното, без да могот да я достигнат никога. Във всяко общество, при всеки обществено-политически строй възникват и разновидности на поведение, действия, реакции и постъпки и всичко това се съотнася към т.н. а л г о р и т ъ м на поведение. Главните участници (звена на структурата) в обществото са дефинитивни понятия, като : политически модели, норми, форми на проява, тълкувания и възприятия за законност, социализъм, комунизъм, демокрация, власт, властови ресурси, класи и пр... и всичко това "усукано" в едно общо понятие - човешки отношения.

Значи всичко, което е в базата и надстройката на едно общество. Къде е целта, обаче, с какво можем да я изразим ? С идеалите в едно общество, кой в едно "пъстро" общество на какво се "кланя", кой му е идеала, т.е. кой му е к у л т а или към какво му е култа, за да бъда по-точен. Я, да видим, какви възможности имаме ? Не са много и две от тях са : Или култ към личността, или култ към обществото. И в исторически план и днес си ги има в отделни общества, така че не е проблем да ги умуваме, като нещо неизвестно. Ето, мисля си, че тук е отговорът на този вторият въпрос (хипотетично) зададен към Ю.Фучик. Той, категорично би избрал второто, т.е. култ към обществото и кагегорично би "зачеркнал" първия. Е, как може да наречем един такъв култ към обществото, значи да издигнеш обществото на пиедестала на верую ? Спокойно можем да го наречем - Г р а ж д а н с к о о б щ е с т в о . Да имаш вярата в силата на Гражданското общество, нали така ? Е, какво толкова сложно има, че те и Нелсън Мандела, Лех Валенса и Солженицин и Сахаров и много други известни на световната общественост хора, а и много други неизвестни - отдавна са знаели за това. Знаели са, щото са извървяли "трънливия" си път, че даже и са направили път за тези след тях. И този път, се оказва, че е маркиран от самите тях със всичките му надлежни "демократични знаци и указателни табели". Кеф ти - карай, като имаш книжка, що да не караш, ама съблюдавай знаците и спазвай правилата за движение - по такива, именно пътища. Чакайте, на кого са собственост - тези пътища ? Щом са демократични - значи са на демокрацията, т.е. принадлежат и. Което, "по-купешки" казано, означават структура (градеж) на обществено-политически модел, който е основан на възприети, установени, защитавани (нон стоп) и прилагани демократични принципи и норми за съществуване и живот на една общност. Модел, кой исторически, във времето е доказан, като - ефективен. Ако приемем това за приемливо дефиниране на нещата за Гражданското общество и демократичните условия за "виреене", то без изложение на особености, характерни черти, основни функции, които са присъщи на Гражданското общество - нямаме валидно доказателство. Да опитаме тогава да ги формулираме ?! И така : Гражданското общество е нещо като единен организъм с много устойчива и динамична структура. Това е структурата, която "диша", непрекъснато (динамично, он-лайн) променя своя обемен капацитет и винаги реагира, адекватно, според създалата се обстановка. Гражданското общество е "пъстро", даже "бъка" от плурализъм (разноличност), НО никога не допуска даден политически "цвят" - да взема връх и да преобладава. Изключително - чувствително е в това си отношение. В обичайното си "спокойно" (неактивирано) състояние е трудно да се долови определен(даден) политически "мирис". Обикновено се активира - по казусни за цялото общество ситуации. Тогава може да се поляризира, изразявайки и отстояваики гражданска позиция. Тоест, да заявява проекто-решение и да настоява за съобразяване. След разрешаване на казус, обаче Гражданското общество задължително се връща в обичайносто си спокойно, но "будно" състояние. Казахме, че такова общество е модел - структуризация, НО, не е орган и не е подвластно на 3-те власти + медийната, а само и единствено на законите в държавата. Най-главната функция на Гражданското общество (и това е неговата същност) е да упражнява к о н т р о л върху власт, която е избрана да управлява държавата, чрез избори. В тази си функция, то, всъщност е активната, действена форма на междуизборна изява на Суверена (хората, избирателите). То цели да бъде коректива на поведение и затова е естественото място (легло) на което лежи демокрацията. Следователно Гражданското общество е едновременно и генератор и охранител на демокрация. То има свойството да бъде "еластично", т.е. поддава се на разтегливост и в същото време е в състояние да допустима поляризация, поради отслабване на вътрешни функционални, "сцепителни" връзки. Тук, следва задължително да се направи уговорката, че тези свойства на Гражданското общество се изявяват рядко най-вече когато наближат избори, т.е. в предизборна обстановка и по-време на самите избори. С приключването, обаче на изборите се възстановява статуквото, възвръща се обичайната му същност, тъй като : За

Гражданското общество н я м а "наша" и "ваша" власт, за него властта - няма "цвят" и я възприема, както би възприело всяка друга, спечелила избори и добила правото да управлява. Равносилно е отношението на Гражданското общество към управляващи и опозиция, тъй като опозицията е също във властовата зона. По този критерий може лесно да се разпознае, дали в една държава има "зряло" Гражданско общество. И най-същественото : За Гражданското общество не е важно - к о й управлява , к а к управлява. Всяка власт, преследваща ефективно и резултатно управление би желала активно и силно Гражданско общество. Същата колкото по-вече отваря "ухо" за да чуе Гражданското общество е по-добре за нея и за обществото. Трябва всяка власт, независимо коя да свикне своевременно да се вслушва и - "да чува" основателните аргументации на Гражданското общество. Следващата изключително важна характеристика на Гражданското общество е то не се "бори" за власт, няма такива властови амбиции. Защо ? Защото за това си има партии, които са потенциалните носители на власт и като политически системи по света (говоря за демократичните такива) - нищо по-добро не е измислено от това. Не е изключено, обаче сред слоеве на самото Гражданско общество да се породят амбиции и инициативи за сформиране на политическа формация, с цел участие в изборна надпревара. Такива неща са се случвали - по света, че и у нас, НО кое е важното в подобно съотношение с Гражданското общество ?! Важното е, че подобна формация - е д о т у к , т.е. още със самият момент на създаването, тя вече не е в структуризацията на Гражданското общество и последното при никакви обстоятелства не и предоставя - функции, типични за него. Да, не са изключени подобни неща, но за сметка на това пък е изключено Гражданско общество да допусне "яхване", "оглавяване" на протест или друга негова реакция от политически партии и др. субекти. По -специални са взаимоотношенията със синдикатите, тъй като са партньори в процеса и частично покриват свои интереси. Въпросът за представителност : не е както при други организирани общности, т.е. много е относителен и специфичен - за всеки отделен случай. Това е структура, която не е "разписана", без йерархия, без щатност и пр...В днешните условия - на Нет мрежи (Фейс, Туитър и пр...) организираността е оперативна, бърза и лесна, Пораждането на инициатива за реакция сравнително бързо може да се осмисли, продискутира и в резултат на това да се обсъди модел на поведение. В мрежата, хората контактуват, спорят, информират се и много бързо усещат (особено младите хора) и откриват активните, авторитетните, с доказани позиции граждани. Предпазен "клапан", обаче все пак трябва да има, т.е. в кой момент и дали трябва да се активира Гражданското общество. За това са необходими индикации, мнения, относно капацитета на подкрепа - за всяко конкретно действие или реакция на Гражданското общество. То не е "бърза помощ" на обществено политическата система. Ако, някои твърди това, значи е в дълбоко заблуждение.

Гражданското общество е "тежка артилерия" на такава система и не се активира за "щяло и не щяло". По даден казус, по който Гражданското общество трябва да "реши" зали да се намеси или не, се разбира по количеството индикации в мрежата, в резултат на което се излиза с общностно виждане ( нещо като екипно поведение) за оторизиране на представителност, с цел подготовка, организация, съблюдаване на реда, преговорни екипи и пр...Екипността, в този алгоритъм, колективността за реакция е "белега" за одобрение, че по-голяма част подкрепя такава реакция. Това също е и белег за успех. Ето, къде направих известни обструкции в постингите на някои автори - относно методологията на т.н "дометени" и пр... "революции". Че : всякакви отправени инициативи (повик) към Гражданското общество за реакция - сда допустими и желателни, НО следва да бъдат п р и п о з н а т и ! А, еднолични, самоцелни и индивидуални практически действия (подчертавам практически) и то неприпознати от множеството - са лична отговорност и не са в дефинитива и отговорностите на Гражданското общество. Обикновено, такива акции и актове се оказват, а се и самодоказват, като непродуктивни. Това носи "косвени" вреди в същностен и целеви план на всяко Гражданско общество. Защо ?

Защото изпреварвайки, насилвайки момента за адекватност на "критична маса" (както бе при "Орлов мост", въпреки, че там имаше и др. особености) се "супресира"(подтисна) възможността за по-нататъшна реакция. Такова действие е "спирачка" в методологичен план, което е сигнал от типа - "много шум - за нищо" и "работа на халос", което "удря" директно по посока разколебаване на Гражданското общество, като цяло. Изразих несъгласие с подхода използуван и приложен ( а и за в бъдеще може би прилаган) в "доматени революции". Защото, някои упорито твърдят, че един едноличен - уведомителен, относно п р и ч и н и т е, и предупредителен, но предрешен, относно п р а к т и ч е с к о т о изпълнение - акт се афишира като правилен. Ако, в първата си част подобен акт има политическа характеристика, то във втората, същият е вече обезсмислен, нулиран. Следователно - не е и политически вече. Зачеркнато е стойностното в първата му част и чрез хвърлен развален домат по сграда на институция, каквато е НС действието се превърна в акт на нарушаване на обществения ред (съгласно законите). По този начин протестиращия - сам денонсира оповестените публично : и цел и мотиви и адресати на протеста си. Е, .... : Що е то Гражданско общество ? Всеки може да си отговори, ако се затрудни, то да се вгледа в еталоните за които стана дума. Противоречива личност, като Илия Минев - също го е разбрал - по късно през втората половина на жизнения си път. Не вярвах, че такава метаморфоза може да се осъществи с даден човек, но като че ли съм вече почти убеден в това. Та, къде е в единия полюс Юлиус Фучик и къде в ранния си период Илия Минев. Прочетет си сами, щото не е нужно човек да се прави на "интересен" за ранния му период (колкото и да е фалшива справката на ЦК на БКП) и за легионерството и за българските евреи и пр.. И периода след 1944 год. и ще установите метаморфозата на една личност , преобращението в самосъзряване и относителната му истина. Какво сливане на разбирания за демокрация и

Гражданско общество с многото други т.н. големи. Важното е, че накрая го е разбрал и в това се състои неговата лична победа. Това е най-смиланият от бой затворник в света - 33 години, по-вече от Нелсън Мандела, затова и Мандела го е признал, но СДС в България не го припозна. (тук има известни обстоятелства, но това е друг въпрос). Дисидент : 3-ти в Европа и 5-ти в света ? Спомена се в една блогова публикация, че Илия Минев е казал : "Между комунизма и демокрацията няма разлика" ? В грешка си приятел, казал е, че : Комунизмът и демокрацията са дне страни на една и съща монета" - а това е съвсем друго, тъй като предполагам ,че той визира "демокрацията" в България - специфичната наша "демокрация". За това си е имал - лични мотиви, но е бил също прав. Това означава, че за демокрацията (въобще) такава, каквато трябва да бъде и в много европейски държави е - не е казано по подразбиране от самия Илия Минев. Да тръгнеш от съвсем коренно противоположна позиция по отношение на демокрацията и Гражданското общество, което и е присъщо и да стигнеш до него - си е вече прекалено и на скъпа цена, кояго обаче Илия Минев е п л а т и л !! Ето, това са негови думи, ако записът от Д-р Иван Гаджев е достоверен ( а, защо да не е ?) : Илия Минев : " Моето верую са свободата, демокрацията, законността. Властта сама по себе си е необходимо зло. Общественникът има една единствена задача - приемайки държавната формация, избрана от народа, да следи за ненакърняването на свободата на мисълта, словото, религиозната съвест и партийното предпочитание на отделния индивид. Мои първи приятели, старци като мене, по на 70-74 г. ме нападат : Махай това дружество (бел. първото десидентско), дай да образуваме партия ! Казвам - не ! Ако го направим, няма да се различаваме от останалите. Утре, когато обществото ще живее при демократични условия - ние ще сме балансираща сила между партиите, която ще изисква от гражданите - търпимост, законност и ред " Това е, като че ли Гражданското общество, а ? Да сравняваш Илия Минев, като десидент и да го поставяш на пиедестал с други ? Добре, нямам нищо против, НО неговия пиедестал е до онези - спомняте ли си по горе - четиримата изброени.

Нищо лично ! Това е само един анализ от другата гледна точка.
Поздрави : Христо Върков - " системите" Блог. БГ.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.