Идва ли краят на режима в Сирия

Гражданската война в Сирия придобива все по-ожесточен характер. От едната страна са бунтовниците – слабо организирани и лошо въоръжени, раздирани от вътрешни съперничества. От другата страна са силите на режима на Башар Асад – по мнението на западните специалисти най-добрата арабска армия. На тяхна страна е пълното господство на авиацията им в сирийското небе, откъдето въоръжените сили на режима нанасят удари по силите на бунтовниците. Въпреки тези предимства, везните в гражданската война бавно и постепенно се накланят в полза на бунтовниците.

Войната се води на много широк фронт – на Север от границите с Ирак и Турция, а на Юг до границите с Ливан и Йордания. На този етап най-ожесточените сражения са в град Алепо – един от търговските центрове на Сирия, като градът практически е разделен на две. Едната половина е в ръцете на редовната сирийска армия, другата е под контрола на бунтовниците.

В последно време бунтовниците успяха да превземат няколко бази на военните сили на режима, включително военно-въздушни бази. Благодарение на това, бунтовниците успяват да се снабдят с оръжие и боеприпаси и особено със средства за противовъздушна отбрана.

На свой ред, редовната сирийска армия, командвана от офицери – алауити /това е кланът, към който принадлежи Башар Асад/, доста успешно отблъсква атаките на бунтовниците, особено в района на столицата Дамаск.

Режимът на Башар Асад, който се превърна в кървав диктатор, разчита на няколко факта. Първо, това са сирийските алауити – привилегированото малцинство в Сирия, на чиято страна са и християните. Тези две общности се страхуват, че ако режимът в Дамаск падне, ще последва кървава баня на отмъщение от сунитското мнозинство. Второ, въпреки всички опровержения от Москва, руската подкрепа за Башар Асад е неопровержим факт. Освен с най-модерни оръжия, Русия снабдява режима в Дамаск с тонове банкноти, превозвани по въздуха. На трето място, руското и китайско вето в Съвета за сигурност на ООН блокира проекторезолюциите за Сирия, които можеха да спрат войната след свалянето на Башар Асад.

Политически режимът на Асад е обречен, но неговият край засега не се вижда. Руската помощ за силите на Башар Асад са от решаващо значение, за да продължи агонията на Сирия.

На страната на бунтовниците също има външни сили – това са Катар, Обединените арабски емирства, както и богатата Саудитска Арабия.

Засега САЩ се въздържат от военна намеса в Сирия по ред причини – негативната реакция на обществото в САЩ, както и отрицателната позиция на международната общност.
От чисто военна гледна точка, разпокъсаният фронт на гражданската война в Сирия не позволява на САЩ и НАТО ефективно да се намесят в гражданската война на страната на бунтовниците.

Така или иначе, след неопределено време, режимът в Дамаск ще капитулира. За това свидетелства ниският боен дух на редовната армия, както и дръзките акции на бунтовниците, стигащи до самата столица Дамаск.

Досега в репресиите на режима и в гражданската война са загинали над 40 хиляди сирийци. И тъй като краят на режима все още не се вижда, вероятно още десетки хиляди ще заплатят с живота си. Но главният въпрос сега е – какво ще дойде след края на режима на Башар Асад в Сирия, страна с конфликтуващи вероизповедания и с разрушена материална база. От финалната развръзка на конфликта в Сирия ще зависи цялостонто положение в Близкия Изток, тъй като Дамаск и управляващият режим държат в ръцете си лостовете на мира и войната в Близкия Изток. Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.