Българин със самочувствие? Не се среща лесно..

Значи, отварям Facebook за момент само (уж), прочитам 2-3 новини и започва онова търкане на очите в стил „ама наистиина ли?“. Първо излязла новина, че се обмисля да се позволи пушенето в заведенията след 22ч. И отдолу стотици коментари, кой „за“, кой „против“, кой кого нарекъл тъпънар, щото бил „за“, че заведенията щели да фалират ако тази забрана остане и куп щуротии.

Новина номери две: българският премиер на срещата с Обама, отново с преводач.. кога ще научи английски?

Новина номер три: Обама определи България като остров на стабилността на Балканите. Под тази новина следват коментари от рода на „Оо този е луд“ (за Обама става въпрос), „Това е някакъв виц“ и т.н. и т.н. Сега ще попитате, кое е общото в тези три новини? Вие! Ние, не.. само вие! Не вие, 300та „приятели“ във Facebook, а „вие“ като общество.. И не ми казвайте, че нямам право на мнение, защото живея на 3000 км от България. Щом Меркел, Барозу и Обама имат право, значи аз имам още повече!! А изречението с което мога да обощя тези три новини е „Жалко е.. „

Много е жалко няколко хиляди да отстоявят „правото“ си да пушат като някакво тяхно конституционно право, и да забравят за милионите, които не пушат. Много е жалко тези няколко хиляди да обвиняват правителството във фалита на заведения, защото вече не може да се пуши. Жалко е ако българските търговци, не могат да намерият стратегии, да задържат клиентите си въпреки тази забрана. Какви търговци са тогава? Нима в Българските университети не се преподава Стратегия на фирменото управление? Нима проблема с пушенето е по –голям от финансовата криза? Нима в България ще затворят хиляди кафенета, а в Испания след пълната забрана продължиха да се отварят? Замислете се малко..

Новина номер две..действието се развива преди няколко дни в Брюксел, където европейските лидери се опитват да скалъпят бюджета на ЕС за периода 2014-2020. В кратък разговор по темата между Рахой и Камерън, испанския премиер казва на колегата си: „It’s very difficult todo eso” (todo eso=всичко това). Да, много по – представително е да говориш английски и да нямаш нужда от преводач. Но лично аз предпочитам Премиер с преводач, от колкото някой който би казал половината на български и половината на английски и после ще му се смее цяла Европа. Между другото, когато онзи ден ООН прие Палестина като държава-наблюдател, испанския представител в обръщението си говори на испански, а не на английски! И това се казва самочуствие!!

Говорейки за самочувствие се замислям, че много от вас не знаят какво е това! Защото е много жалко, когато преди години от Европа ни спираха евросубсидиите, да кимате и да казвате..“ами да, България = равно на корупция..заслужаваме си го“, а сега да мрънкате, че асфалт не се яде, когато 80% от финансирането идва от ЕС и тези пари за друго НЕ могат да се използват!! Жалко е че когато се отправят критики, пак кимате с глава казвайки „заслужаваме си го“, а когато я от Европа, я от САЩ някой каже „Браво!“ се пукате от смях, осмивайки....самите себе си!!

До толкова сте останали без самочувствие, че ви е хубаво когато България е критикувана, санкционирана и т.н. И когато се чуе нещо хубаво „а тез нещо са се объркали“, „Той Обама се е напушил“, „Пълни глупости, Барозу само се опитва да вдигне рейтинга на Боко“.. Меглена Кунева бяха казали, че е най – успешния еврокомисар.. когато „харесах“ страницата й, беше с надеждата, че ще видя някакъв план, някаква алтернатива, нещо точно и конкретно. Уви в страницата й единствено и само се оплюва сегашното управление, но още по – трагично е че коментарите под всяка статия са „оо, да много сте права г-жо Кунева“, „Даа, това е пълна истина!“, „Добре, че сте вие.. нашата последна надежда е във вас..“ ... Ъ?! Моля? Последна надежда? Жалко е да виждаш, че има толкова много хора без амбиции, без желание, които не мислят с главите си, а само ги клатят в знак на одобрение когато България е потъпквана, и ги обръщат, сякъш не се отнася за тях, когато е казано нещо хубаво! Знаете ли изобщо смисъла на думата самочувствие?

Само искам да уточня, че онези велики българи, за които всеки говори и вече имената им се използват за щяло и нещяло.. по тяхно време не е имало минимална заплата, европейски съюз, магистрали, най – модерни болници и т.н и т.н. Но те са имали нещо, което днес липсва на българското общество – идеали! Те са били обикновенни граждани, които са вярвали, че правят нещо добро за България, не са чакали поредния „Спасител“, нито са имали „последна надежда“. Но са имали самочувствието, че делата им ще пожънат успех!! Но да, вие продължавайте да търсите вината само в един човек, продължавайте да плюете и да се радвате на неуспехите :)
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.