Угодно, законно и ... неприемливо

Угодно, законно и приемливо (Grata, rata et accepta) е известна стара формула за одобряване на присъдите, произнасяни от съда. Угодни и законосъобразни са правомощията на днешната власт, с които си гарантира достъп до интимния свят на гражданите. По правило последните не знаят за проявения към тях интерес, не могат да протестират мероприятията на невидимото “присъствие”, да се защитят от евентуално превишаване на права от служебни лица или да търсят възмездяване за недопустима намеса в личния им живот. Дори нещо повече. След приключване на специалните процедури държавата високомерно запазва събраната информация за себе си, разсеяно пропускайки да уведоми онези, които са били обект на внимание и към които подозренията й не са се потвърдили. Какво се случва със събраните архиви от данни, кой се разпорежда с тях, каква е защитата им от недобросъвестни посегателства?

През последните три години обществото имаше премного поводи за размисъл и безпокойство. В този контекст споменът за прочетените от парламентарната трибуна записи на разговори между лекари от Горнооряховската болница, направен от министъра на вътрешните работи, е достатъчен сам по себе си. Решението на съда, постановяващо невиността на медиците, е само мрачен нюанс, маркиращ границите на бедствието.

Угодни (за държавата) и законово регламентирани са и правата на гражданите по отношение на интереса им към интимния свят на властта – централна и местна, съдебна, изпълнителна и законодателна. Макар от 12 години в страната да действа Закон за достъп до информация (ЗДОИ), специално назначени чиновници и администратори ревностно пазят“тайните” на институциите особено онези за нарушения на нормативни актове, откровени злоупотреби, конфликт на интереси, нагласени търгове и конкурси. Предоставяне на частичен достъп, отлагане с позоваване на засегнати интереси на трети лица, “търговска тайна” или просто мълчалив отказ са методи от арсенала, бранещ цитаделата, наречена Истина за управлението, Истина за разпореждането с публични средства, Истина за приватизацията, Истина за преговорите по присъединяването ни към ЕС и пр. Липсата на санкции за държавните и общинските чиновници, отклоняващи исканията за достъп до информация с непостижима изобретателност, действат поощряващо и окуражават бюрократите да продължават да издигат барикади.

За разлика от държавата, гражданите не могат да влизат в интимния свят на властта несанкционирано. Дори и да се случи подобен пробив, той е по-скоро случаен и единичен. Балансът на силите е далеч от равновесната точка, а тенденцията трудно може да се определи като оптимистична.

Лавина от СРС-та

Под благовидния предлог за справяне с корупцията и престъпността правителството на ГЕРБ позволи на службите за сигурност да се развихрят в използването на специални разузнавателни средства (СРС). Лицата, спрямо които същите са прилагани през 2011 г., са 7881, което е с 30% повече от 2010 г., когато обект на внимание са били 5763 граждани. Вероятно защото подслушването е признат за един от най-мързеливите методи за разследване, исканията за реализирането му през последните години нарастват стремително – от 9600 през 2009 г. на 15 946 през 2010 г. Това е ръст от цели 65%. Несъразмерната употреба на превърналия се в емблема на правителството и силовите му ведомства прийом, в същността си е посегателство върху правата, свободите и личния живот на българите. Представете си, че тези близо 8000 лица, обект на СРС, са разговаряли средно с по 50-60 човека за периода, в който са наблюдавани – до два месеца в общия случай, а по изключение и до шест, то кръгът на подслушваните или проследявани се разширява и достига половин милион. Тези 500 000 граждани не подозират, не знаят и няма как да разберат, че държавата присъства в личния им свят. Нито да се защитят. Още по-малко да търсят обезщетение за случаите, когато са следени неправомерно или приложените срещу тях СРС-та не са използвани за нуждите на наказателния процес.

През 2011 г. шефът на Софийския градски съд Владимира Янева инструктира службите да обединяват няколко способа на СРС в едно искане, както и да указват максимално допустимия срок за прилагане на желаните мерки. Този творчески прочит на закона механично сваля издадените през 2011 г. разрешения до 13 634 (виж фиг.) и в действителност ограничава прокуратурата и ДАНС в увлечението им по мързеливото събиране на доказателства МВР обаче не се съобразява с предписанията, нито бърза да се откаже от лесната и достъпна практика – с 26% се увеличават исканията им за използване на СРС.

Ефектът от ангажирания в подслушване, наблюдение, проследяване, фотографиране и прочие дейности ресурс, е ограничен в скромните 5.04% – толкова от събраните доказателства са представени в съда. Това не притеснява силовите ведомства, надлежно подсигурени със средства от държавния бюджет. Дейността им по нахлуване в личния живот на гражданите се разпростира на все по-широк фронт. Исканията за достъп до трафични данни от 50 000 през 2010 г. нарастват почти 50% само за година, за да достигнат 74 052 през 2011 г.

В действителност лекотата, с която съдът дава разрешения за използване на СРС (отказите са едва 0,8%), неудържимо нарастващото им количество и едва забележимият ефект от прилагането им – в рамките на статистическата грешка, създава усещане за несигурност и опасения от злоупотреба със събраната информация. Така или иначе 95% от нея не стига до съдебна зала. Какъв е смисълът тогава? Ограничаване на престъпността и корупцията? Такова не се забелязва. Дори с електронен микроскоп. От 71-во място през 2009 г. България се срина до 86-о през 2011 г. по корупционен индекс. Ако целта е провокиране на страх от посегателство срещу личния живот – то тя е на път да бъде постигната. Ако целта е демонстрация на безлимитна власт в проникването в интимния свят на човека и безнаказаното му превръщане в публично достояние – то тя вече е постигната. Резултатът – постепенно парализиране на волята и желанието за противопоставяне на агресивното настъпление на полицейщината в ежедневието ни, социална апатия и убиване в зародиш на всеки порив за отстояване на гражданска позиция. В подкрепа на горното са данните на Програма “Достъп до информация” относно отправените от граждани, журналисти, фирми и организации искания за достъп.

Докато през 2008 г. и 2009 г. регистрираните заявки са от порядъка на 24 500, то през 2010 г. същите падат на 10 671, а през 2011 г. на 8805 (виж фиг.). Паралелно с почти трикратното намаляване на исканията за достъп до информация върви процес на увеличаване на отказите. Разбира се, “заслугата” на институциите за описаната картина никак не е за пренебрегване. Методите за отказване на гражданите от правото да се информират и да повдигат завесата, прикриваща интимните тайни на властта, никак не са за пренебрегване. Забавяне, позоваване на поверителност на личните данни, даване на информация, различна от исканата и прочие административни “изобретения”, са в състояние с времето да откажат и най-големите ентусиасти.

Освен Програмата “Достъп до информация” още една институция констатира в годишните си доклади спад на сигналите подадени към нея от граждани – Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ). Ако през 2009 г. и 2010 г. регистрираните искания за финансови ревизии са съответно 718 и 813, то през 2011 г. броят им е едва 584, а отказите за проверки нарастват почти с 50% (виж фиг.). Публикуваните обобщени резултати от инспекции не будят оптимизъм. От изпратените за последните три години (2009-2011) общо 455 доклада на прокуратурата едва по три (това е под 1%) е образувано досъдебно производство и въобще не е ясно стигнали ли са случаите до съдебна зала. В същото време продължават констатациите за установени нарушения в организицията по провеждане на обществени поръчки, за ръст на непроведените процедури (от 206 през 2010 г. на 358 през 2011 г.), както и за увеличение с почти 70% на несъставените актове за нарушения поради изтекла давност – от 745 броя през 2010 г. на 1258 през 2011 г. Последните факти легитимират недвусмислено значението на активността на гражданите в посока контрол над властта и над начините, по които се разпорежда с публичните финанси.

За разлика от държавата, която угодно, законно и безпрепятствено влиза дълбоко в личния свят на българите, без да иска разрешението им и както се оказва, в 95% от случаите – неоправдано, достъпът на гражданите до секретите на властта също толкова угодно и законно е лимитиран и препятстван допълнително от изобретателни “пазачи” на тайните. Везните на справедливостта са далеч от равновесното положение, следователно формулата “угодно, законно и приемливо” няма как да издържи в съдебната зала на обществото.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.