Къде живеем българи?

Днес ми се обадиха по телефона да отида утре сутринта в 9 ч. в Първо РУП-СДВР на Шипченски проход. Щели да ме запознават със събраните доказателства за извършените от мен деяния срещу обществото по Указа за борба с дребното хулиганство. Попитах дознателката дали са събрани и приложени към делото всички доказателства, включително и тези в моя полза, както е казано в закона. Тя ми отговори, че го е направила, макар аз силно да се съмнявам в това. Цитирах и текста на Указа, който противоречи на Конституцията и го прави противоконституционен, следователно противозаконен и обезсилен.
Е
то точния текст:
„ Съгласно чл.1, ал. 2 от Указ №904 от 1963 г. за борба с дребното хулиганство / УБДХ/ то е непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава обществения ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от НК”

От всичките обвинения в текста срещу мен могат да се използват само следните”…към органите на властта…”.

Получава се следното. Аз защитавам именно обществото от органите на властта. Това автоматично ме вкарва в обвиненията на този идиотски текст, написан и приет в далечната 1963 година. В текста на това комунистическо недоносче обществото и органите на властта са слети в едно и не може да се протестира срещу властта, защото, според текста, властта е част от обществото. Точно това е противоконституционният текст и той не може да бъде действащ, защото приравнява протеста срещу властта автоматично и в протест срещу обществото. Точно това ме кара да потърся начин да сезирам конституционния съд да премахне УБДХ в този му вид. Този текст не дава възможност да бъде защитено обществото от властта, а това е наказуемо.

Именно затова казах на дознателката да събере статиите от вестниците и телевизионните предавания, където е видно, че моят протест е в полза на обществото, а не срещу него. Този текст нарушава и принципа на свободата на словото и действия срещу властта, когато властта е нарушила гражданските права, свободи и интереси. Всяка дума и действие срещу властта е забранена от този противоконституционен текст. Така властта иска да си осигури комфорт и да всява страх и неувереност у българските граждани.

Убеден съм, че в обвинението срещу мен ще липсват свидетели и доказателства за тотално нарушените ми права при противозаконния ми арест и това че животът и здравето ми бяха подложени на риск.

Къде живеем, българи?!

Докога? Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.