Неудобната истина за цената на газа

През последните седмици българското общество беше засипано от самохвални уверения и гръмки обещания как цената на природния газ щяла да падне с над 20%. Постепенно бодряшкото говорене се уталожи и официалните лица започнаха да лансират далеч по-скромни варианти за ефект за крайния потребител от порядъка на 5-9%. Малко наблюдатели обаче припомниха, че през последните три години цената на природния газ за страната ни се увеличи над два пъти, като едва ли има друга стока или услуга, която да е поскъпнала толкова много в рамките на този период.
След като управляващите оповестиха на всеослушание за голямото намаление, което били извоювали, дойде ред и за по-трезви преценки. Най-значимите от тях се съдържат в редовния тримесечен доклад на Европейската Комисия за пазара на природен газ в Общността, който беше публикуван преди броени седмици. В доклада България е спомената на пет места, за съжаление изцяло в негативен контекст.

Още в началото на текста от Брюксел очертават безпристрастна и генерална картина: „Най-високите увеличения между първото полугодие на 2011-а и първото полугодие на 2012г. са по дългосрочните договори за доставка на газ по газопроводи (примери: газ от Алжир за Испания: +33%, газ от Холандия за Италия: +43%, газ от Норвегия за Италия: +34%, газ от Русия за България: +50%, газ от Русия за Чехия: +38%)“.

Извод: през разглеждания период поскъпването за страната ни е било най-голямо спрямо това за абсолютно всички останали държави в ЕС! Или с други думи – най-бедните потребители в Общността получават най-голямо увеличение в цената. Защо е така ли? Отговорът се крие в механизма на ценообразуване, за който се говори при второто споменаване на България в текста. Защото именно там докладът предоставя изключително полезната информация, че цените на спотовите пазари са средно с ¼ до 1/3 по-ниски от цените на газа, индексирани с цени на петролни деривати. Конкретно се дават за пример газовите хъбове в Северозападна Европа и най-добре развитият от тях – британският NBP (National Balancing Point).

Извод: ето какво е значението на спотовите цени и защо е толкова лошо да останем закрепостени към формулата на ценообразуване, индексираща цената на газа с тази на петролна.

В своя скорошна публикация Матю Хълбърт, който е може би най-бележитият газово-петролен анализатор в световен мащаб, казва кратко, точно и ясно, че индексирането цената на газа с тази на петрола „отмира“. Да, но въпреки това правителството ни пропуска да спомене, че именно този механизъм беше запазен за следващото десетилетие при всички рискове от рязко поскъпване на петрола, което да повлече нагоре и цените на синьото гориво.
На трето място България се споменава при сравнение цените на газа за нашата страна, за Германия и за държавите от Централна и Източна Европа (ЦИЕ).

Така става ясно, че през първото тримесечие на 2012г. цената на „Газпром“ за Германия е 27.7 €/MWh, докато нашата страна е плащала (забележете!) 42.2 €/MWh. Съответно цената за Чехия е била 37.4 €/MWh, за Естония 33.1 €/MWh, за Латвия 31.7 €/MWh, за Литва 38.7 €/MWh, за Унгария 30.1 €/MWh, а за Словакия 31 €/MWh.

Извод: най-бедната страна в ЕС заплаща най-висока цена за руския газ спрямо всички останали държави в ЦИЕ.
По-нататък в доклада се прави сравнение между Италия и България, от което става ясно, че на Апенините купуват руския газ за около една четвърт по-малко от нас – 31.5 €/MWh. Този извод го оставяме на читателя.

Накрая има и интересна бележка – че и Гърция плаща за синьото гориво от „Газпром“ по-малко от нас. Забележете, че това се случва въпреки, че суровината минава през нашата газопреносна инфраструктура, т.е. цената бива „натоварена“ със събираните от България транзитни такси! Изводите тук са поне няколко. Първо, че гръцките преговарящи са по-добри от българските. Вторият възможен извод е, че просто руската страна прави повече отстъпки на Атина отколкото на „братска“ София. Разбира се, няма да сгрешим, ако кажем, че южната ни съседка е постигнала диверсификация на газовите си доставки и че именно наличието на конкуренция е причина за намаляване на цените. За сметка на това България заздрави монопола на „Газпром“ на родния пазар, а е повече от ясно, че устойчиво във времето и значително намаляване на цени може да има при наличие на реален пазар и конкуренция, не и при политически мотивирани „отстъпки“, които впоследствие могат да ни струват скъпо и прескъпо. Защото никой не ти прави „отстъпки“ без да поиска нещо в замяна.

Източници:
1. Quarterly Report on European Gas Markets http://ec.europa.eu/energy/observatory/gas/doc/qregam_2012_quarter2_quarter3.pdf
2. Matthew Hulbert, „Why South Stream is the beginning of the end of Gazprom's dominance“
http://www.europeanenergyreview.eu/site/pagina.php?id=3994 Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.