Денят на голямата равносметка

През 50-те години тогавашният съветски лидер Никита Хрушчов заяви пред западни дипломати: „ние скоро ще ви погребем”. По това време бе публикавана съветска пропагандна книжка „да ги достигнем и ги надминем”. Ставаше дума СССР да измести САЩ от позицията на първа икономическа сила. Сега държавата СССР вече не съществува. През 70-те години беше много актуално, как Япония ще измести САЩ от първото икономическо място. Тогава японският БВП бе само около 50% от американския. През 90-те години обаче Япония навлезе в нескончаема финансово-икономическа криза и така и не се доближи повече до американския БВП.

Сега на мода като съперник на САЩ е Китай. До скоро двуцифрените темпове прираст на Китай сочеха в прогнозите, че към 2030 година той ще настигне и надмине Америка. Но ето, че китайските темпове на прираст рязко спаднаха до 7,5% годишно и прогнозата за надминаване на САЩ стана крайно проблематична . За да не кажем неосъщеествима.

Германия с мощната си икономика, заедно с ЕС, до неотдавна бяха претенденти за първото място, а тяхната обща валута еврото бе на път да измести американския долрар като световна резервна валута. Но ЕС и конкретно еврозоната затънаха в дългова и обща криза, която сега ги заплашва с повторна рецесия. Така че на хоризонта няма кой да заплаши и измести Америка от водещото й място като икономика номер едно в света.
Китай има голям търговски актив и огромни резерви в чужда валута. Но да си спомним какво се случи с СССР на върха на неговата глобална мощ. Япония пък преживява голяма икономическа транформация, но същевременно е заплашена от колапса на нейния финансов балон, който всеки момент може да се спука. Огромната външна и вътрешна задлъжнялост на Гърция, Италия, Испания и Португалия водят до необходимостта от строги мерки за икономии, които разоряват населението и правят невъзможно подържането на стандарта на живот.

На свой ред все пак САЩ имат много сериозни икономичесеки и социални проблеми. Текущият спор между демократите и републиканаците прилича на двама противника, които са се хванали за гушите.

Ако все пак САЩ бъде постигнат компромис по бюджетния дефицит и огромния дълг, превишаващ американския БВП, може ли да се очаква смислена данъчна система? Ще инввестира ли Америка повече в образованието и квалификацията на трудовите кадри? Ще има ли откровен дебат за това, от каква социално-осигурителна система се нуждае страната?

Сега САЩ навлизат в най-острата фаза на своята борба за размера на данъците – данъците на богатите и на средната класа. Като резултат от това, политическата логика сочи продължително затъване в заеми от американското правителство. Половината от тези заеми се финансират от международните спестявания, при определено ниски лихви.

Политиката на Вашингтон да задържа нивото на лихвите на много ниско равнище и за много дълъг период от време.
И така, въпреки че никоя чужда държава няма шансове да измести Америка от мястото й на първа икономическа сила, глобалната позиция на САЩ е заплашена от такива вътрешни фактори като: нежеланието на тези, от които зависи да проведат честен диалог за федералния бюджет, както и от нежеланието на политическото ръководство във Вашингтон да се изпречи пред мощните интереси на Уолстрийт. Рано или късно, ще дойде редът на Америка да взема заеми с много високи лихви. Не е ясно кога ще дойде този ден, и как Америка ще посрещне неговия натиск. Това, което изглежда сигурно е че САЩ няма да са готови да посрещнат голямото предизвикателство. Ще настъпи денят на тоталната равносметка.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.