За барока и бараките

В България липсва барок, но пък не липсваха бараки. Там "живееха" тези, които се бяха докосвали до барока и до европейската култура. Те не искаха да живеят в бараките на комунизма, знаейки за неговата хищническа същност. Но пък заради това си нежелание бяха "задължени" да живеят в неговите бараки, строени с чувството за отговорност и приност към развитието на световния комунизъм.

И бившите днес социалистически страни в своя първоначален стадий на социалистическото си развитие се бяха превърнали в класически страни на лагерите - Гулаг - СССР; Голи обал - СФРЮ; Белене, Скравена и стотици други места на "лагеростроенето и социалистическото превъзпитание на "враговете" на комунизма.

Паралелно с концлагерите се строяха и други - спортни лагери (бази); почивни лагери (почивни станции); пионерски лагери; трудови лагери и прочие. А, да, бараките - тип "лагерни", в които живееха с години хиляди семейства, преди да бъдат докоснати от щастието да притежават днешната панелна душегубка.

Но най-тайните бяха и си останаха концлагерите, които бяха венеца на баракостроенето. Задачата и значението им беше да унижават и унищожават целенасочено онези, които си позволяваха да мислят различно от "бащите на народите" - Сталин, Тито, Диминров...
Барока в България не можа да намери почва, за разлика от бараките.

Бараките бяха изхвърлени от историята. Но страшното е в това, че децата на тези, които са ги строили все още ни дават тон в живота, заемайки високи държавнически постове и служби - президенти, премиери, министри, главни прокурори.

Жалко, нали!? Жалко е, че барока не намери почва, за разлика от бараките!

30.12.2012 г.
16:50 ч. - Варна
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.