Интегрираните проблеми на ромската интеграция

Aз не мога да кажа дали парите се ирзходват ефективно, или не. Нямам представа какви са методиките на работа; какъв процент се използват по предназначение и какъв се "усвояват".

Замислих се, обаче какво учихме по Криминология в 4-ти курс.
(Криминологията е наука, която търси причините за девиантното/криминалното поведение, т.е. търси начини за противопоставяне срещу него).

Та, професорът ни разказваше как проз 60-те или 70-те години в Габрово внезапно възнкнал проблем с ромската престъпност - увеличила се значително.
Тогава Партията решила да закара на работа неработищете роми с административни мерки (принудително). След което проблемът с ромската престъпност изчезнал.
Като се абстрахираме от принудата, която никога не може да се толерира, като нещо хубаво, се вижда един извод, който е много красноречив: Когато човек работи и сам произвежда благата си, той става по-толерантен към чуждото, защото сам осъзнава колко е лошо, когато посегнат на изработеното с труд.

Т.е. интеграцята не става в пари наготово. Това са лесни пари, към които човек лесно привиква. И именно тяхната лесност развива неприязън на човека към рабoтата. Защо трябва да се напъваш, като може парите да идват наготово. Трябва само да изтапаниш пред камерата някой "спец" по интеграционните въпроси, който да се размрънка и да заплаши с ексалиращ расизъм. После се отваря касичката и всички са щастливи, докато изядат порцията, след което цикълът пак се завърта. Някой свърши простотия, хората се възмутят, интеграционния специалист се изкаже и парте дойдат ... Порочен кръг. Който е по-лош за ромите, отколкото за останалите. Защото по този начин те динамично се асоциализират и затоват по-дълбоко в блатото.

Затова, ако някъде там горе, във висините, които говорят за интеграция, наистина искат тя да се случи трябва:

1. Да спрат изливането на пари в бездънна каца.

2. Да създадат условия на ромите да заработват с труд благата, които потребяват. Което значи, да ги пратят на курсове да усвоят занаяти, да им дадат работа, в която да упражнявват занаята и с която да правят нещо полезно за обществото. И интеграционните пари да са като заплата за това, което са изработили.

Апък този, който не иска да работи, трябва да бъде оставен да се оправя сам. Мързелът и тарикатщината не бива да се толерират. Едно, че не е честно към останалите, а и се дава лош пример и пак се отива в порочния кръг на квазиинтеграцията. Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.