ВМЗ Сопот или ВМЗ Сопол

Преди беше "Кремиковци" - завод, фалирал още при създаването си, защото някой комунистически малоумник решил да го построи на 400 км. от най-близкото пристанище, при положение, че 90% от суровините за завода се доставяха по море от Големия брат. Какво от това - важното е, че е в София. После беше Оловно-цинковия завод в Кърджали - и той със стотици милиони задължения към Държавата и към разни кредитори. Да не говорим за БДЖ-то, че там темата е дълга. Т.е., както виждате - все мазни, дълги, комунистически сополи, висящи от хремавия нос на все по обедняващата нация.

С "Кремиковци" проблемът беше решен кардинално - след толкова дълги години на безсмислена реанимация, преливане от пусто в празно, смешни "инвеститори", индийци, Лупита и не знам си още какво, някой НАЙ-СЕТНЕ прояви кураж да го закрие тоя тъп завод.

Реваха, реваха, плакаха, протестираха, но накрая всички разбраха, че така е най-добре. С ОЦК-Кърджали не съм сигурен какво стана, но с това Ве Ме Зе направо взеха нормалните, разсъждаващи хора за мезе. Появи се някакъв нещастен инвеститор, който каза, че, за да се спаси завода, трябва да се съкратят най-малко половината му служители и всички вкупом ревнаха. Ама как така ще оставят хората на улицата, цял един регион се изхранвал от ВМЗ-то, хората гладували, нямали ток, банките ги притискали за неизплатените вноски по кредитите, запорирали им сметките и т.н., и т.н. Ами да сте мислили, когато сте теглили заеми, бе.

Кой ви е виновен? Да не сте само вие с неизплатени кредити? Да не би само вие да имате затруднения с плащането на месечните сметки? Времената не са лесни за никого, но всеки се спасява, както може. В икономиката има само прагматизъм и железни факти - няма място за емоции, сълзи и сополи. Когато един крак замирише на гангрена - режеш с триона. В противен случай - умираш в мъки.

Но в 21-ви век, в условията на продължаваща финансова и икономическа криза, да легнеш на Държавата и да чакаш "да дойдат и да те оправят отнякъде", означава, че си извънредно ограничен човек. Аз не мога да си обясня тия хора наистина ли не разбират състоянието на нещата - какво очакват от предприятие със 150 милиона лева задължения (към днешна дата), огромен, раздут персонал от служители (близо 3000 души), сред които съм напълно сигурен, че има и такива "сладки" длъжности, каквито имаше навремето при соц-а (разбирай хора, които не вършат абсолютно никаква работа, но накрая на месеца първи се нареждат на опашка пред касата)? Какво очакват? Някой да дойде, да щракне с пръсти и изведнъж нещата да се оправят? Няма нормално мислещ човек, който да се върже на това.

Проблемът е, че днес, 23 години след... да го наречем... прехода, една много голяма част от българите все още не могат и не искат да приемат факта, че на бай Тошо отдавна му изгниха кокалите, онова "сладко и безгрижно" време, когато Партията Майка се грижеше за всичко, е само спомен, а годината на календара започва с 2-ка. Повече от две десетилетия една голяма част от българите продължават да бъдат напълно инертни хора, неспособни да се справят сами с живота си.

Не могат и не искат да приемат факта, че живеем във времена на индивидуалности и всичко (100%) зависи само и единствено от отделния човек. Затова тези хора не могат дори да си представят, че съществува свят извън Завода Хранилник и, че могат да се реализират на свободния пазар на труда и то - само при добро желание. Едно евентуално съкращение от Завода, за тях е равносилно на Смърт. Колкото и нелицеприятно да звучи, истината е такава - ако си кадърен и знаеш как да продадеш уменията си, ще си доволен, ако не си - ще продължаваш да се натискаш и да висиш като сопол във ВМЗ Сопол, докато на някой НАЙ-СЕТНЕ не му писне и не го закрие проклетия завод, а заедно с него - и теб самия. А тогава вече наистина ще имаш проблем. Голям проблем. Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.