Кой насажда езика на омразата

Веднага ще си помислите, че визирам Борисов. Донякъде е така. Но аз слагам в кошницата всички наши „политици”, „интелектуалци” и журналисти. Един глупак на една конференция изтърси, че след „атентата” срещу „демократа” Ахмед Доган „България вече не е същата” и че „Управляващите налагат езика на омразата”. Не, че оспорвам това. Просто ми стана смешно, защото още на другия ден беше атакуван от всички лидери на „партии”, че именно Доган „налага езика на омразата”, което също не оспорвам. Не го оспорвам, защото всички политици вкупом и поотделно налагат езика на омразата.

Но това не е нещо ново. Целият ми живот мина в непрекъснат натиск от страна на българските пишман управници кого да обичам и кого да мразя. Трябваше да обичам най-много братушките и по-малко хората от страните с народна демокрация. Трябваше да обичам трудовото човечество, включително китайците, а да мразя капиталистите и войнолюбците. Трябваше да бъда пролетарий и да се съединявам, за да мразя ужасно класовия враг. По едно време китайците кривнаха нанякъде и се наложи да ги мразим и тях. От две десетилетия тези, които ни учеха да мразим се „разсърдиха” един на друг и настана разнобой в омразата. Едните ни учеха да обичаме руснаците, а другите да ги мразим. Първите ни учеха да мразим американците, а другите-да ги обичаме. Даже ни учеха да мразим другите партии, а тяхната да я обичаме.

Ще ви дам пресен пример:

От трибуната в НДК на конференцията на ДПС Лютви Местан изкряска, че „Борисов и управляващата партия насаждат омраза в обществото”.
Какво му отговори Борисов на другия ден?

Отговори му, че „Доган и партията му насаждат омраза в обществото”.

Завидно единодушие! Както между двамата, така и аз съм напълно съгласен с тях. Те наистина насаждат омраза в обществото и затова да не се чудят, като разберат, че обществото искрено ги мрази. При това съвсем основателно.
Но тук има един странен нюанс.

По време на т. нар. „Възродителен процес” Борисов с маркуч в ръка разгонваше протестиращите български граждани от турски произход заради насилствената смяна на традиционните им имена. Той и неговата партия упорито насаждаха омраза към турци и мюсюлмани. От същата страна на бариерата бяха и Доган-„Сава” и Местан- „Павел”, но това беше тайно. Дори един техен съратник Юнал Лютви-„Сидер” през 1984 г. почерпи колегите си със шоколадови бонбони, защото цял живот искал да се казва Юлий Лютвиев и е благодарен на „народната власт” загдето усетила това и го преименувала. Радост велика!

После нещата се объркаха като в къщата на Ана Каренина. Юнал си върна старото омразно име, Доган направи ДПС, Борисов стана гл. секретар на МВР и от лайнар стана генерал. Дори приплака на Доган, че е само генерал-майор като другите генерали в МВР и Доган го направи генерал-лейтенант. Тогава не се обиждаха един-друг, че насаждат омраза в обществото, защото заедно засаждаха едни зелени банкноти и като поникнеха ги събираха тайно. Един вид „зелени пари за черни дни”.

След това пак се скараха и извадиха омразата и насаждането и в обществото. Борисов дори се сети, че дядо му бил убит от комунистите. Защото беше забравил, че баща му и той са същите комунисти.

Спомням си при разпитите как ме питаха защо не обичам „народната власт” и БКП-респективно Кремъл и КПСС. Отговарях им, че въпросът не е за обич или омраза. Просто логиката показваше друго. Казвах им, че държава не се прави с класова борба, а с класово сътрудничество. Те, естествено, не можеха да разберат какво им казвах.

И сега е същото. Те си живеят с класовата борба и омраза, защото иначе не могат да съществуват.
И като дар ще получат всеобщата омраза на обществото.

А от омразата до тоягата е само едно протягане. Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.