Защо хората викат когато са ядосани

Един ден Мехер Баба попитал учениците си следният въпрос:Защо хората викат когато са ядосани?Учениците помислили известно време и започнали да отговарят:Защото губим спокойствие отговорил единият ученик,за това викаме.Но защо трябва да крещим когато другият човек е близо до нас?Не е ли възможно да говорим по- тихо?Защо трябва да викаме отново запитал Мехер Баба?Учениците давали всевъзможни отговори но нито един от тях не задоволил учителят.

Накрая той започнал да обяснява:
Когато двама души са ядосани ,сърцата им се отдалечават.За да преодолеят това растояние те започват да крещят за да се чуят.Колкото по- ядосани са толкова по -силно трябва да викат за да преодолеят това огромно разстояние.

А какво става с хората които се обичат?Какво се случва когато двама души попаднат в любовта?Те не викат,внимателно си говорят..Защо?Тъй като сърцата им са много близко,разтоянието е много малко.Какво се случва когато любовта им се увеличи по дълбоко?Те не говорят,само си шепнат и се обичат още повече.Накрая идва момент в който спират да си говорят защото се разбират само с поглед.Така е когато двама души се обичат.

След това Мехер Баба казал:
Когато спорите по между си не позволявайте вашите сърца да се разделичават,не казвайте думи които ще ви раздалечат един от друг, защото ще дойде ден когато растоянието между вас ще е толкова голямо ,че няма да може да намерите обратен път.