На страха очите са големи

Тази сутрин нещо по радиото ми направи неприятно впечатление. Коментираха информацията за Хизбулла (била тя вярна или не). Страхливостта ме подразни. Някакъв от опозицията (все тая синя или червена, което е плашещо) щеше да се побърка от страхливи приказки.

Сега, щото Цецо бил казал, че вероятно атентатът от Сарафово бил дело на Хизбулла, сме щели да разбудим гнева на терористите. Не съм фен на Цецо, искам това жалко правителство да си иде веднага, но в случая ме хвана бяс. Не може да има толкова безпринципно поведение, не може да има толкова страх. Страхът е основната причина човек да яде шамари. Напротив, трябва високо да заявяваме безстрашие и да стискаме зъби - точно както правят Израел и Щатите (ау, не ме е срам, американофил). Не бива да се самовъзпитаваме в страх. За мое огромно съжаление обаче маломерната страхливост е начин на мислене и на нашите така наречени "държавници", и на Европейския съюз. 

Да не говорим, че каквото и да направи правителството (повтарям - това жалко и презряно правителство), опозицията безпринципно е против, при това уж опозицията би трябвало да е принципно разделена, а не е. Ако Цецо не беше казал нищо, сега комунистите и остатъчните седесенца щяха пак в хор да крякат, че няма информация и няма прозрачност. А като има нещо като информация, тя не се обсъжда по същество (защото, например, може и да не е вярна и може Цецо с тая си реплика да върши услуга не на МВР, а на Израел, да речем), ами се влиза в обратната позиция - страх, страх и пак страх. Така се възпитава цяла нация от страхливци. "Страхът погубва разума".