Част от българите...

Част от българите протестират. Също както част от българите гласуват, част от българите наистина учат, а не просто "ходят в университет". Част от българите работят за себе си, защото знаят какво искат и наистина са готови да поемат рисковете за интересите си, за работата си и за начина, по който я вършат.
А какво правят онези 80 процента негласували от изборите, какво правят тези, които не разбират защо се протестира? Те ли, ами за жалост те са лицето на България. Защото са твърде много. Но няма страшно, ако продължим с алегоричния изказ, само около десет, петнадесет процента от повърхността на едно лице са достатъчни за изразяване на силни чувства. Когато човек върви по улицата той може да разбере, че е срещнал познат, когато около петнадесетина процента от чертите на приятеля, братовчеда или съседа достигнат до съзнанието му.
Хората, които по никакъв начин не показват, че им пука за тяхната родина са много, но и характерността на едно лице се заключава в нещо малко. А и да не забравяме, че разтърсващите промени започват от малцинството, а не от управляващите, нито пък по всенародна воля.
А нали никой от вас вече не се съмнява, че политическата сцена не просто трябва да се изчисти с пароструйка? Нужно е доста от завесите да бъдат премахнати, покритието сменено, прожекторите също, акустиката трябва да се подобри, микрофоните и говорителите също. А режисьорите? Е крайно време е те да не са никому известни западни и не чак толкова мошеници, които са подмамили бедни, продажни и мекогърби български мазници. запомнили сме подобни тандеми с мюзикъли като "Кремиковци ни пречи. Хайде на Кремиковци-и-и!", драмата "В очакване на приватизацията" и "Заменка, дворец, хонорар.", да не забравяме и психо-драмите"Кметски избори по време на ГЕРБ", "Дянков и бюджетните малки пицички" и театралният диптих "Бащица I" и "БащицаII". Естествено е, че имаше и някои наистина силни неща като "След утрешният ден:Когато Васил Илиев вече го няма", "Добре дошъл царю честити" за който някои хора получиха всенародни оскари, които се раздаваха цели 800 дни или малко повече. Имаше и свежи комедии като "Пожарникарят професор" и "Който яде филии с мас става премиер".
Дилиян Манолов
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.