От няколко дни слушаме такива глупости да се леят от телевизионните екрани, че не мога да повярвам коя година сме.
Дали е 1944-а, дали е 1917-а?
Новите улични лидери вече предлагат някакви чудодейни лекарства – свикване на Велико народно събрание, намаляване броя на депутатите, нова конституция /ама не е ясно какво ще бъде новото, тъй като никой не е чел сегашната/, двукамарен парламент, превръщане на НЕК в ЕРП и т.н.
И като че ли никой не се сеща, че чудеса не стават. Проблемът на България не е високата цена на тока, а ниските заплати и пенсии. А за да се увеличат възнагражденията, трябва увеличение на брутния вътрешен продукт. А за да се увеличи този продукт трябва да се работи повече и да се краде по-малко. Трябва да се възродят у българина трудолюбието и предприемаческият дух, който е проблясвал през годините, на бързо е бил смачкван.
Какво би станало, ако някой протестиращ издигне лозунг “Да работим все повече за България!”. Всички ще му се смеят, може и да го набият. Къде къде по-привлекателни са лозунгите от типа “Чужденците от ЕВН вън!” и т.н.
Олевяването на масите е характерно за всяка кризисна ситуация. Можем да го подминем с разбиране този път. Но когато ни се предлагат някакви революционни форми на управление от типа на народни комитети, граждански съвети към министерства, институции и ДКЕВР, разбира се, започва да ми идва в повече.
И почвам да си представям – комитет от фенове на ЦСКА, примерно, начело с Дучето, започва да изучава енергийното закодателство и да го реформира. Комитет от фенове на Ботев или Локото пък се заема да прави реформа в здравеопазването. От “Че Гевара” поемат контрола върху изборите. Или върху банките, примерно. Подставени лица на ТИМ поемат контрола върху крайбрежието. И т.н.
Необходимо е елементарно познание на историята, за да си представим какво може да се случи. Че то всичко вече се е случило.
Да си спомним тричленките след 9 септември 1944 година, участващи в унищожаването на хиляди “богаташи” и “фъшаги” от старата власт . Създаването на помощник-командирската институция в Българската армия през 45-а. Комисарите, излъчени от работническо-селската власт в Съветска Русия през 1917 – и “Цялата власт на съветите!”. Ами китайската културна революция не беше ли превръщане на обикновените млади хора във властови субект.
Иначе лозунгът за установяване на народовластие и за сваляне от сцената на корумпираните партии и партийци кара всяко българско сърце да тръпне в радостно очакване.
Впрочем и в по-скорошната ни история има примери как неизвестни студентчета от протестите от началото на 90-те години станаха депутати. Някои от тях били станали и милионери, казват.
Така че – хайде на протестите. Може и на нас да ни огрее.