Къде е изходът от робството?

25.02.2013 | 02:50 ч. Обновена: 17.09.2025 | 02:26 ч. 7

Екип на Dnes

Един човек по телевизията каза, че българите се самоопределят като леви или като десни според отношението си към комунизма. Тези, които тъгуват за онова време се смятат за леви, а тези, които мразят комунизма се считат за десни, но в мисленето си са леви.

Харалан Александров както винаги закова в десятката – "Много е важно да се въведе в училището политическо образование, за да не започнат да мислят хората какво следва да правят, чак след като свалят правителството."

Днес България много прилича на онези хора, които се опитаха да построят Вавилонската кула, но Бог разбърка езиците им и те вече не можеха да се разбират помежду си. И сега всеки крещи нещо различно. Нека за момент да приглушим всички разнообразни писъци на тълпата и говорителите по медиите. Нека седнем да си изясним понятията – ако можем без предрасъдъци. Какво искаме всъщност?

Кое е ляво и кое е дясно? Коя форма на управление е най-добра?

По правило правителство, което има нулева власт попада в крайно десния политически спектър, а в крайно ляво е правителството, което има тотална власт. В крайно лявото попадат комунизъм, фашизъм, олигархия, тоталитаризъм, нацизъм, принцове, диктатори, крале – всяка форма на тоталитарно правителство. В средата на политическия спектър попада правителството, което е ограничено до правилната му роля – да защитава правата на хората.

Има няколко основни форми на управление:

монархия и диктатура – управление от един;
олигархия – управление от група;
демокрация – управление от мнозинство;
република – управление от закон;
и анархия – липса на управление.

За всички е ясно, че управлението никога не е от един човек защото зад него винаги има други, а анархията винаги е само временно състояние – вакуум, който тряба да бъде запълнен. Така, че остават тези трите – олигархия (описва идеално нашата ситуация), демокрация и република. Вярвам, че никой разумен човек не би искал да продължаваме да бъдем управлявани от олигархия. Демокрацията означава управление на народа. Това разбира се звучи добре, но представете си, че мнозинството реши да отнеме дома на някой, бизнеса му, децата му? Очевидно трябва да има някакво ограничение. Проблемът с демокрацията е, че мнозинството не е ограничено и ако повече от половината хора решат, че искат нещо, те го получават. Ами републиката? Истинската република е тази, в която правителството е ограничено от закона. Основателите на Америка са започнали на чисто. Можели са да основат олигархия или демократична форма на управление, но са избрали република, управлявана от закона.

Бащите на Америка добре са познавали историята и са знаели, че демокрациите в ранните гръцки градове-държави винаги стигали до управление на тълпите, после анархия, след което тирания под олигархия. Римляните първи създават основен закон и на практика основават република, която да ограничава силата на правителството, за да оставя хората на мира. Хората били свободни да се трудят и да произвеждат, знаейки, че ще запазят плодовете на труда си. След време Рим просперира, но в обстановка на изобилие римляните забравят какво им е осигурявало свободата. Те забравят, че същността на свободата е правилното ограничение на правителството. Когато властта на правителството расте, свободата на хората намалява. След като римляните се самозабравят, жадните за власт политици прекрачват границите на конституцията. Някои научават, че могат да издигат политици, които да използват правителствената власт за да взимат собственост от едни и да я дават на други. Тогава са въведени субсидиите за земеделие, последвани от жилищното осигуряване и социалните помощи. Неизбежно се увеличават данъците и се налага контрол над частния сектор. Скоро производителните римляни не могат да свържат двата края и започват да разчитат на милостиня. Производителността се понижава, недостигът се увеличава и по улиците започват да се скитат тълпи, които искат хляб и зрелища от правителството. Мнозина били убедени да разменят свободата си за сигурност. В крайна сметка цялата система се срива. Тя преминава от република към демокрация и завършва като олигархия под властта на цезарите. И така демокрацията сама по себе си не е стабилна форма на управление. Тя е постепенен преход от ограничено правителство към неограничено управление на една олигархия.

И така, къде сме ние в нашия преход? Тръгнахме от тоталитаризъм (т.е. олигархия) и стигнахме ....пак до олигархия и то с почти същите хора. 24 години се лутаме в кръг. Къде сбъркахме тогава? Отговорът винаги е бил тук – Република България. Законът. Той трябваше да си свърши работата и да накаже всички престъпници олигарси от “падналия” режим. Крайно време е да станем истинска република и да ограничим правителствто чрез закона. Досега съдиите и прокурорите бяха назначавани от управляващите партии. Възможно ли е управляващият да избира и контролира своя коректив? Кой кого контролира в крайна сметка?

Какво трябва да избираме на следващите избори? Правителство? Премиер? Велико народно събрание? Не - независими съдии и прокурори. С тях трябва да започнем. САЩ са истинска република защото главните съдии и магистрати се избират от хората. Народът е техния работодател, не поредната мутра, качила се на политическия подиум. А съдиите и магистратите разбира се служат на своя работодател, иначе няма да бъдат преизбрани.

И така – да си изясним - защо ни е нужна държава и държавно управление – за да ГАРАНТИРА нашата свобода, нашите права и да пази нашата собственост.

Не да отнема функциите на другите две основни институции – църквата и семейството.

Не да ни образова.

Не да се грижи за децата ни.

Не да контролира икономиката.

Не да се грижи за сирачето и вдовицата.

Не да осигурява здравето ни.

Не да осигурява старините ни.

Не да взима решения вместо нас.

Не да приватизира частния сектор.

Въпросът е – свобода или сигурност. Тоталитарната държава претендира, че е източник на сигурност, но с цената на нашата лична свобода Истината обаче е, че държавата не е способна да гарантира сигурността и благоденствието на народа. Защото ако държавата не е под закон, то тогава ничия сигурност не е гарантирана.

Време е да станем истинска република и да дадем властта на закона. Ето това ще постави истинското начало на прехода. А един ден, дай Боже, когато заменим човешкият изменчив закон с Божият непроменим закон, тогава ще станем наистина християнска могъща правова държава. Защото само Божият закон е абсолютният еталон за справедливост и спазването му гарантира както свободата на личността, така и благоденствието и сигурността в обществото.

Когато българниът се научи да работи усърдно, с упование в Бога и да изпълнява неговите закони, тогава ще дойде благоденствие над изстрадалия народ, а не когато очаква от божеството –държава да се грижи за него от люлка до гроб.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.