Какво да се прави

 Свидетели сме на нещо, което досега не се е случвало. То се докосва до абсурда и все пак е абсолютно необходимо. Протестите!

Каква е разликата с протестите, на които бяхме свидетели и участници досега?

1989 год. Пуч в комунистическата система. Пада диктаторът, за да предаде властта на комунистическата върхушка. Идеята е реализация на съветския модел – Горбачов, запазване влиянието на власт имащите. Вероятно е план на КГБ. Все пак това не се проведе съгласно всички очаквания на организаторите и инициаторите. Нещата се поизпуснаха и тогава Петър Младенов извика танковете. Добре е, че те не дойдоха. Въпреки, че след събитията планът се изпълни, той на няколко пъти пак беше изпускан, заради улицата. Ако е вярно, че КГБ (или поне условно така да наречем тази сила) е създала опозицията, то тя не е създала цялата опозиция по това време. Невъзможно е в някой детаил планът да не се запъне. Едва ли, примерно, този план е предвиждал убийството на Луканов, едва ли е предвиждал спечелените избори на СДС с 1.5% и създаването на правителството на Филип Димитров, което безславно се отрече. Никой не може да ме убеди, че в плановете фигурираше и Виденовата зима, в този си вид и този начин, както и недоволствата след нея.

Тогава Улицата застана зад готови, обявили се, организации и въстановени партии. Демократична, Радикалдемократична, БЗНС, ДПС, Клуб на репресираните, Студетска организация, Екогласност и т.н. Спонтанното започна с екологичния протест в Русе. Тези формирования вече имаха своите лидери, своята идеология, голяма част от нея - наследена, готова, в наличност, имаше платформа. Митингите бяха перфектно организирани, многолюдни. Имаше водачи,на които хората предварително можеха да преценят дали да им повярват. И пак беше трудно.

Сега Улицата е спонтанна, до голяма степен самоорганизирана. Исканията са абсолютно справедливи. Но няма лидери.

Тези млади момчета и стари журналисти, които виждаме в студиата на медиите не е ясно дали са автентични, дали са с делегирани права, дали им вярват. Същото е за съдържанието на техните прокламации. Ние не можем да искаме от Улицата сама да формулира пунктуално какво трябва да се направи. Но е ясно какви са желанията на Улицата – а те са много прости и всички ги разбраха: Улицата иска да живее по-добре. Така улицата е гаранта, наблюдателя, стражника на своите желания. Тя е основният „материал” в демократичната система. Нейните предводители, лидери, не е задължително и почти е невъзможно да са суперинтелигентни и компетентни по въпросите какво да се направи, за да се постигнат желанията на Улицата.Не е задължително да са оратори като Демонстен. Това не е и необходимо. Лидерите са просто едни представители, ако ли нямат тайничката амбиция да станат политици и всичко да се повтори. Те трябва да са упълномощени технически представители, но легитимни, морални, чисти, а това е най-трудното. Улицата не може да реализира избори върху асфалта и паветата. Там лидерът е човекът със симпатична визия и силен глас. Там са младите хора с неангажиращо образование или напротив – с образование, но без стаж или без опит. Или такива, които искат механично да пренесат чужди модели в нашата страна. Когато пред тях застанаха икономисти, социолози и им зададоха по няколко конкретни въпроса те се объркаха и се опитаха да теоретизират и конструират тези, които не разбират и няма необходимост да разбират.

Каква е тогава ролята на представителите?

Да формулират достатъчно общо желанията на Улицата. Да облекат във формалност и институционалност неформалния протест. Да го направят законово адекватен.  Нека пак да ги кажем тези желания: хората искат да живеят по-добре. Максимално общо и възможно за конкретизация. Това означава да имат повече доходи и програма максимум- да се доближим до стандарта на живот на европийските страни и то във фиксиран период, иначе за какво ни е европейското членство, защо ни е голата демокрация.

Питат ги как да стане това. Лош въпрос на специалистите, които са ни обещавали просперитет. Възможните отговори на Улицата са в отрицанията, а не в утвържденията. Отговорите трябва да започнат с „да няма…”

Да няма монопол – всеки го знае. (Тук се позабрави монопола на нефтената рафинерия!)

Да няма мафия, срастната с държавата.

Да няма мафия въобще.

Икономиката да бъде такава, че хората, които работят да не бъдат бедни.

Икономиката да е такава, че да се намали рязко безработицата.

Да няма пенсионери под социалния минимум.

Социалният минимум да е  почетен и предназначен за „белите хора на Европа”.

Да се преразгледат коренно условията за отдаване на концесия. Държавата да има мажоритарен дял, защото вода, недра, въздух принадлежат на държавата и на никой друг.

Да се забрани офшорното участие в търгове. Легитимност на конкурсното начало.

Държавните поръчки да се поставят с максимална фиксирана цена, рационално и справедливо определена от държавен орган. Държавата плаща с нашите пари! Там където при приблизително равни условия има легитимна българска фирма – тя да печели търга.

Изсмяха се на исканията за гарантирана заплата 800 лв. Не е смешно. След 20 години щом тази, абсолютно недостатъчна за държава членка на ЕС заплата не е достижима, за какво ни е членството и всички лъжи около него. Ако утре тя е невъзможна, да се определи прогноза дали ще е достижима в други ден.

Резистивно отношение към световни финансови ортанизации – МВФ, Световна банка и техните финансово-капиталистически, некреативни лостове за облагодетелстване на световната върхушка. Идеята е да не се влиза целенасочено във финансовия им капан. Да си припомним хазартните експерименти на министър Велчев.

Силен отпор за защитаване на българските интереси в Европейския парламант.

Гаранции, че изпълненията на задължителните съюзни договори с НАТО ще установят сигурността ни.

Добросъседски отношения, равностойни отношения с несъюзни държави. Непредизвикване на интрига или подкрепяне на такава в интерес на друга силна страна.

Силна и работеща правораздавателна власт. Ако е необходимо да се увеличи като обем.

Внимателен и обстоен преглед на всички правителства от тук назад, с което да се занимае специален орган.

Непрекосновеност на здравната каса, гарантирана и качествена здравна услуга.

Това е част от конкретиката.(Достатъчно обща).

Тогава, работата на представителите на Улицата е да поканят специалисти, които да кажат как да се стори това.

Ако всички кажат, че е невъзможно, да мислим за нов социален строй, за Нов ред. Ако всички обещават (примерно 800 дни) да поискаме гаранции и да научим предварително цената.

Трябва ли да се смени системата, като формация?

Според мен отчасти. Грешка е да поглеждаме към комунизма, яли сме му попарата. Трябва да се откажем от неолиберализма. Креативен, произвеждащ, контролиран от държавата и демократичните лостове капитализъм. Ето къде е идеята за национализацията на ЕРП-тата, проблема за концесиите, държавните поръчки. Силна държава, гарантираща  социалния минимум и помагаща за свободна и лоялна конкуренция.

Имаше въпроси: парламентарна или президентска република или форма на монархия?

За монархията забравяме априори. Царят беше премиер на република (позор!). Друг ли да търсим? Президетската република е привлекателна, заради „бащицата” президент. Кой, г-н Пневнелиев ли? Традиционното в нашата държава е парламентарната република, но с работещ парламент, а не котило на лично благополучие. Затова – ясно е – намаляване броя на представителите. 4%-та бариера показа добри резултати. Партиите не може да не съществуват. 50% от участието – мажоритарно, където е мястото на представители на Улицата, които на един по-късен етап трябва да организират Движение, Инициативен комитет и да изберат своите представители. Ако Улицата не избере своите представители, значи нещо куца на улицата. Чудесна е идеята народните представители да бъдат отзовавани. Наличието на безпартийни представители на Улицата ще е гарант в парламента.

Как да се реализира всичко това?

Пак трябва да се поканят специалисти – юристи. Да кажат механизма, да има вариантности на предложенията и инициаторите да подберат някой от вариантите.

Може би е задължително Велико народно събрание, може би има друга правна вратичка? Може би двукамерен парламент? Това са подробности. Може би по-ефективна форма на контрол? Нека да чуем! Ние просто искаме да я има тази форма на ефективен и сигурен контрол. И министър-председателят, и Президентът имат своите консултанти. Улицата трябва да има своите консултанти.

Някои от тези експерти-консултанти могат да предложат образователен ценз на изборите. Аз съм ЗА. Някои може да заявят преразглеждане отношенията ни с ЕС. Защо не? Дори нещо друго, което в момента изглежда щураво. Нека помислим.

Обичаме израза: „Няма да откриваме топлата вода”. Не, обаче някъде обичат водата гореща, а в пустинята се къпят с хладка. Ние сме специфичен ареал – и географски, и климатичен, и етнически, имаме специфична народопсихология и пренасянето механично на готови правила и конструкции не е най-доброто явление. „Побългаряването” е мръсна дума, но е правилна, стига да не се изврати, като всяко нещо, с което се прекалява.

Тук давам своето мнение като неспециалист нито по икономика, нито по социология. Имам право да направя това. Длъжен съм. Аз също бях на Улицата. Просто помислих върху нещата. Помислете и вие, сигурен съм, че ще се сетите за още по добри неща.

Ние имаме своя шанс. Сега изпуснем ли го, всичко нататък е безсмислено. Нека спазваме принципа на умереността – нито разрушителна анархия, нито агнешко благонравие. Сега е моментът да изтрием робската си психика, защото основно на Улицата са нашите деца, които вече 23 години кръстосват „пустинята” на емиграцията и безпътието и не са обременени с мръсотията на комунизма.