Какво е да си беден?

По повод последните протести на хиляди българи, изказванията, че били много бедни и гладни, тази сутрин се замислих какво е наистина да си беден. Толкова ли наистина е беден българина, гладен ли е? Защо озверяха толкова?

Искам да разкажа сега за баба ми – една велика за мен жена, която вече не е между живите. Лека й пръст. Баба и дядо ми са отгледали 3 деца. Преместили са се от село в малкия град. Баба ми е била учителка, високо образована жена за онова време, а дядо ми е работил в различни предприятия. Какви пари мислите, че са взимали като заплащане? Милиони ли, за да могат да отгледат и възпитат по един достоен начин 3 деца? Не, парите както и сега не са били много, но са успяли да построят нова къща и да не са гладни. Когато са строили къщата, заедно с няколкото работници, наравно са работили и те двамата. Баба ми не е имала пералня, нито климатик, нито телефон (пък камо ли и 2-3), не е имала телевизор, нито миялна машина, сушилня ... Както можете да се сетите, тогава не е имало компютри (лаптопи, таблети), нито пък Интернет и представете си те са живеели без тях?! Тя е имала себе си, своята вяра и ТРУД! За онова време е било достатъчно да имаш градина, в която да отглеждаш всичко. Хората сами са си правили и сирене и кисело мляко (и днес има такива представете си).  От друга страна на тях не са им били нужни развлекателни „приспособления” и знаете ли защо – тогава хората са били по-задружни! Не забелязвате ли бабите по пейките (клюкарки или не, те са заедно все още!).

Ако бяхте толкова бедни дали щяхте да сте в Интернет и да коментирате, да имате компютър? Ако бяхте толкова бедни – плодовете и зеленчуците от магазина ли щяхте да купувате, сирене, кисело мляко пак ли оттам? Ако бяхте толкова бедни дрехите от магазина ли щяхте да ги купувате? Ракията и виното от магазина или домашни? Ако бяхте толкова бедни по 2 телефона ли щяхте да имате, мп3, пералня, климатик? И преди някой да е казал, че това е връщане в миналото ще му отговоря, че просто днес се създадоха много нови изкуствени потребности, които ни правят бедни! Колко от вас пият безалкохолни, посещават заведения, вечерят в ресторанти? Колко от вас пушат? Имате ли изтеглен заем, за да направите ремонт в апартамента? Колко коли притежавате? С градския ли пътувате или с кола?

Знаете ли какво е мотика? Усещали ли сте пръстта в ръцете си? Знаете ли колко обезлюдени села има в България? Знаете ли изобщо как се отглежда един плод или зеленчук? Виждали ли сте  на живо селскостопанско животно (няма да ги изброявам)? Знаете ли как сами да си зашиете копче, а перде или трябва да го занесете на шивач? Умеете ли да плетете? Сами ли си направихте мартениците или ги купихте? Можете ли да боядисвате сами, да поправяте повредите или викате „майстори” всеки път? Колко от вас свързват раждането на дете с пари?

Да, нямаме време и пари! Всички бързаме и бързаме, за да стигнем до края... тогава дали ще разберем какво сме пропуснали?

Колко е беден народа?                

Беден е народът, но душевно, лишен е от вярата, надеждата, от доброто, изтръгнати са му. Българинът усеща празнотата, усеща липсата, но не разбира от къде идва тя. Липсата не е физическа, не е видима, а скрита дълбоко в душата му и го разкъсва и боли. Заедно с доброто и всички положителни качества, емоции са си заминали и приятелите, няма ги. Лично за себе си мога да кажа, че на 22 години останах сама и вече съм изморена от мръсни номера и „игрички”, и виждам това и при всички хора. Приятелството днес не е това, което е, то не е приятелство. Истината е, че от толкова злоба и мисълта за парите, забравихте какво е да си човек. ЧОВЕК, който обича, желае, дарява, вярва в доброто – днес това не е модерно. Сами сме и сами ще си останем! В днешно време и 10 деца да има, при тях да живее, човекът ще е отделен от тях. Не знам дали сте чували терминът родителска депривация, ако не – прочетете.

Ето това ти липсва, българино! Не политиците са ни виновни толкова, колкото тези липси, това, сам си отнел! И милиони да имате, пак ще усещате липсата...

Не знам доколко сте обръщали внимание, но забелязвали ли сте колко психично болни хора обикалят улиците? Колко много хора си говорят сами?

И последно искам да попитам онези, които протестират –

Спазвате ли всички закони? – като започнем от пушенето, та до наказателния кодекс – да не унижаваш!

Подкували ли сте полицай, за да не ви пише фиш или било то някой друг?

Колко истински приятели ви останаха?

П.с. не съм някоя луда сектантка :D

За някои неща може и да не съм права, възможно е, но така ми дойде от вътре, така го почуватвах, така го написах!