Честит национален празник !!

Много се радвам, че тази година издигнаха паметник на героя от Шипка - ген.Гурко, по повод честването на 135 годишнината от освобождението ни от "османско присъствие". Паметникът представлява бронзов бюст, висок 1,30 м и е дело на скулптора Григорий Потоцки. Поставен е върху двуметрова кръгла колона от мрамор.
Благодарение на този достоен мъж, предвождал нашите опълченци, ние за дълго време живяхме свободни и необезпокоявани. Ген. Гурко е бил велик пълководец, които успя да осигури "трайно отсъствие" на петвековните ни турски поробители oт българските земи. Много се гордея с това, че и моя прадядо по майчина линия е бил под неговото командване на вр. Шипка, където е получил прозвището "Куршума". По-късно това е сложило началото на фамилията Куршумови, известна в гр. Пловдив, където съм родена.

Йосиф Гурко е роден на 28 юли 1828 г. в Новгород, Русия в семейството на потомствен дворянин от белоруски произход. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) на генерала е поверено командването на Предния отряд на руската армия, в състава на който влиза и Българското опълчение. В първите дни на войната, предвожданите от него войски превземат град Търново и установяват контрол над проходите в средната част на Ст. планина във взаимодействие с Габровския отряд (командир ген.-майор В. Держински). Превземат Шипченския проход и гр. Ст. Загора, предизвиквайки паника в Цариград. След прехвърлянето на османски подкрепления в Южна България с командир Сюлейман паща и последвалите боеве при гр. Н. Загора, с. Джурнали (дн. Калитиново) и гр. Стара Загора отстъпват на Шипченския проход в Ст. планина. През м.октомви Гурко е назначен за командир на кавалерийският корпус, който превзема с. Горни Дъбники с. Телиш, с което се прекъсват снабдителните линии на обсадената в гр. Плевен Западна османска армия на Осман паша и се затваря блокадния пръстен. Отхвърлят Орханийската османска армия от орханлийското поле и преминават Ст. планина в сурови зимни условия. Частите на отряда превземат на 4 януари 1878 г. гр. София и я освобождават, а след това и гр. Пазарджик. Нанасят последно поражение на Сюлейман паша в битката при Пловдив и превземат гр.Одрин, с което практически е сложен край на войната.

С подписването на Санстефанския мир царското правителство постига целта, която си поставя с войната. Трудна и рискована, но все пак победоносна, войната от 1877-1878 е увенчана с шумно огласения Санстефански мир от Трети март. Русия дава предостатъчно категорични доказателства на българите за добрата си воля и това се приема с възторг и дълбока, искрена благодарност към Освободителката. Редовите български и руски войници, както и техните предводители, не могат да знаят, че Санстефанският договор е предварителен, временен и подлежи на неизбежна ревизия. Това е строго поверително, зорко прикрито зад кулисите на висшата дипломация. Естествено ревизията на договора ще стане известна, но неблагоприятните последици за българите ще изглеждат и ще се възприемат от тях като резултат от намесата на западните Велики сили. Така недоволството от неговата ревизия се насочва против руските съперници Англия и Австро-Унгария, а влиянието на Освободителката се утвърждава трайно.

За нас, българите, 3 март 1878 е въплъщение на едно начало. На този ден бе направена онази първа политическа крачка, заради която дадоха живота си хиляди млади хора от много народности. Този ден показа на българите, че жертвите от Априлското въстание не бяха напразно, че 15 хиляди доброволци, които загинаха, сражавайки се в руско-турската освободителна война, не дадоха живота си напразно.
Сан Стефано срути окончателно започналата да се пропуква стена, която отделяше България от Европа. Той постави началото на онази Трета България, на която историята бе отредила да се намира на кръстопътя между Запада и Изтока, между Европа и Азия, там, където така сложно и съдбовно се преплитат интересите на великите сили.
Няма да се уморя да повтарям:

ОБИЧАЙТЕ РОДИНАТА СИ, КЪДЕТО И ДА СТЕ!
ТЯ Е ПРОПИТА С КРЪВТА НА НАШИТЕ ДЕДИ.
ПОМНЕТЕ НЕЙНОТО ГЕРОИЧНО МИНАЛО ЗА ДА
ИМАМЕ СВЕТЛО БЪДЕЩЕ!!!

ВЕЧНА СЛАВА НА ХИЛЯДИТЕ БЪЛГАРСКИ ОПЪЛЧЕНЦИ, РУСКИ, УКРАИНСКИ, БЕЛОРУСКИ, РУМЪНСКИ И ФИНСКИ ВОИНИ, ДАЛИ СВОЯ ПРИНОС, А НЯКОИ И ЖИВОТА СИ, ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ ОТ ТУРСКО РОБСТВО!!!

НАРОД, КОЙТО НЕ ПОМНИ И НЕ ПОЧИТА СВОЯТА ИСТОРИЯ НЕ МОЖЕ ДА ОЧАКВА ДА ПОЛУЧИ УВАЖЕНИЕ ОТ ДРУГИТЕ НАРОДИ ПО СВЕТА.

Елате с мен на разходка по красивите български манастири, църкви, градове и села, за които през изминалите години съм направила постинги - линковете са активни:

kasnaprolet9999.blog.bg/history/2012/05/08/poseshtenie-na-tyrjishkiiat-manastir-sv-prorok-iliia.951321