Моят град

Никога не съм допускал, че човек ще се запали в центъра на Варна. Израсъл съм в този град, познавам всяка улица, обичам хората му. И сега, след саможертвата на Пламен градът вече е друг. Режисьорката на филма за Ян Палах, Агнешка Холанд казва за самазапалването му:

“Това е съпротива срещу злото.Отхвърляне на провала. Вяра в силата на индивида дори с цената на живота му. Човечеството има нужда от подобни постъпки, дори и да не ги проумява веднага.” Наистина още не мога да проумея силата и значимостта на това, което направи Пламен.

 

Знам само, че се опита да събуди заспалите ни души. Защото злото вече години наред ни управлява. Манипулира ни, залъгва ни с някакви обещания за по-добър живот. Варна била най-добрия град за живеене. Що за идиотска класация? Измислена в нечии пиарски глави, които се чудят как да продадат по-добре нечия медия. Варна не е добър град за живеене.

 

В моя град дупките са като кратери, тротоарите са изтърбушени, по улиците няма осветление, няма паркинги за колите, да не говорим за градско планиране. Писал съм за тези неща. Глас в пустиня. Пламен избра най-драстичния начин да протестира срещу безхаберието на управниците ни – жертва живота си. Сила на характера е нужна за това. Смелост. Ние нямаме тази сила. Не можем всички варненци да се самозапалим. Но можем друго. Можем да се борим нашият град да върне чистотата, уюта и красотата си.

Иво Югов