Пари и пак пари...

Несъстоятелните законодателни текстове и практики, чрез които се управлява Топлофикация, са лицето на един сбъркан подход. Той проявява изобретателност в “разрешаването” на казуси, чийто генезис отказва да назове. Резултатът е – камуфлаж.
В България има достатъчно специалисти, които знаят за какво става въпрос. Но дали има ръководство на топлоснабдително предприятие, способно да изгради когенерация без подкрепата на своя принципал?  Какво се случва, ако намерението на принципала е да печели без да инвестира или да формира дългове, за да приватизира на безценица? Какво се случва, ако този принципал няма пари, не е готов да поема инвестиционни рискове, за да оздрави системата, или не вижда  варианти за ефективни решения?
Топлофикациите трябва да произвеждат, защото не могат да оставят хората без отопление. Когато не разполагат с други инструменти, когато са корумпирани, некадърни или така им изнася, те посягат към парите на потребителите, надписват сметките им, мамят със стойностите за подгряване на топлата вода, играят с такса “сградна инсталация”, задръстват съда с дела, упражняват натиск върху възрастни хора като им обират левчетата за измислени задължения отпреди 10 години…  Който платил – платил. Ще приватизираме, ако фалираме. Интересува ли се някой, че по същество става въпрос за една огромна измама?
Всяка професия има етика и когато тя се прекрачи упражняването и се превръща в унижение. Вероятно то е по-лесно за преглъщане с мезето от солидна заплата, бонуси и допълнителни екстри.
Освен да актуализира няколко документа -  Бизнес планът за 2011г., Петгодишната бизнес програма за 2010 - 2014г. и Инвестиционно-ремонтната програма  за 2011г., при встъпването си в длъжност през декември 2010 г., новото (старо) ръководство на “Топлофикация-София” предлага разходите за заплати да бъдат сложени във фризера.
Дотук нищо ново.
В България замразяването на надниците за простосмъртни се случва като увеличаване на парите за “богоизбрани”, а плановете  се пишат, за да бъдат променяни. От това печелят добре правилните хора.
В момента “Топлофикация-София” има едностепенна система на управление с тричленен Съвет на директорите. От девет, директорите в Централно управление са намалени на 5, премахната е и длъжността зам.-изпълнителен директор.
Спестени ли са пари с тези маневри?
През 2010 г. за заплати на Съвета на директорите и на Одитния комитет са платени 18 хил. лева. През 2011 г. са  платени  102 хил. лева. През 2010 г независимите одитори са имали квалифицирано мнение и несъгласия с ръководството на дружеството за оценката на нетекущите активи и вземания.
През 2011 г. те са сменени.
През 2010 г. разходите за годишни заплати на изпълнителния директор и на неговите заместници са 102 хил. лева. През 2011 г. само изпълнителният директор (тъй като се твърди, че той вече няма заместници) взима  77 хил. лева.
В отчета не пише колко е цялата сума, получена от Стоян Цветанов като изпълнителен директор и член на Директорския борд. Не е отбелязано какви точно са възнагражденията  на Параланов и Павлов. Но през 2011 г. само разходите за осигуровки  на Съвета на директорите, на тримата одитори и на изпълнителния директор струват 17 хил. лева  Това се равнява на близо 60 минимални заплати, отреди увеличението от началото на 2013 г.  През 2010 г. тези пера изяждат 12 хил. лева.
През същата година всички пари, раздадени на “ключовия управленски персонал” са 133 хил. лева. През 2011 г. те нарастват с 63 хил. лева и достигат солидната сума от 196 хил. лева. Въпреки че същата година, според финансовия отчет на дружеството, завършва с ликвиден риск от  57,22%. И с пасиви за около половин милиард лева.
Междувременно “Топлофикация-София” похарчва  за  заплати,  без начисленията за ДОО и здраве, 24 млн. 475 хил. лв. Пет години по-рано, през 2006 г., цифрата е с около 80% по-ниска и се равнява на 14 млн. 615 хил. лева. Заедно със социалните осигуровки, разходите за заплати, отпуски и пенсиониране, през 2011 г. парите набъбват до  39 млн. 994 хил. лева. Още 769 хил. лева са дадени за безплатна храна. Сумата е съизмерима  със 1100 средни работни заплати на обикновения българин.  Отоплението за “собствени нужди”  е изчислено  на нови 769 хил.лева. В отчета не се прецизира дали парите са били раздавани като ваучери на служителите за плащане на собственото им парно. Или са отишли за отоплението на ведомствените сгради.
“Властта за вземане на решения и контролът са много по-важни, отколкото собствеността.” Така още през 1983 г. футурологът Алвин Тофлър отговаря в интервю за агенция “Саунд енд прес” на въпрос, дали когато интересите на мениджърите и на собствениците са противоположни, обстоятелствата не водят до антисоциални решения. Цялото интервю е публикувано в кн.”Прогнози и предпоставки”, а Тофлър застъпва тезата, че в редица страни по-скоро мениджърите, а не собствениците определят насоките на инвестиране и деловата политика на икономическите субекти.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.