Предизборни размишления - част 1

УМЕЕМ ЛИ ДА ИЗБИРАМЕ?

     След около месец отново ще ни се наложи да избираме кой да ни управлява. Правим го вече 23 години. Или поне повечето от нас го правят, а другите не отиват въобще до урните. Но дали сме се научили да избираме? Кое е определящо за избора ни, кое насочва ръката ни към едно или друго квадратче в бюлетината? Дали само партиите са виновни за лошото управление на държавата ни или и нашето неумение да изберем най-доброто от тях или най-малкото зло? Кои са най-разпространените заблуди по повод на изборите?

     Ето няколко разсъждения, тези и изводи по темата:

1.     Българите избират много повече емоционално, отколкото рационално. Очакваме от политиците си прагматично и ефективно управление, а самите ние гласуваме често ръководени единствено от емоциите си. Защо мисля така ли? Ами ето защо:

-         Познават ли българските избиратели платформите и ангажиментите на партиите и политиците, които се борят за техните гласове? Интересуваме ли се от тях изобщо, колко от нас са чели повече от 1 платформа, за да ориентират избора си?

-         Сигурно веднага ще ми опонирате на горното с тезата, че всички политици обещават много, а после не го изпълняват. И затова няма смисъл да им четем платформите. А дали е така наистина? Еднакво много ли ни лъжат или, все пак, има разлика? Колко пъти някой се постара да сравни %-та изпълнени ангажименти от партиите, които са били във властта? Ей така – да вземе предишните им платформи и точка по точка да провери какво от обещаното в тях е изпълнено? Ще кажете – хората нямат време да се занимават с това! И правилно ще кажете. Но къде е тогава 4-тата власт, медиите? Нали това е тяхната роля – да ни информират коректно и обективно? Да не говорим за хилядите НПО, които години наред харчат едни пари по проекти уж за да ограмотяват обществото и да го информират и предпазват от грешки и заблуди. Толкова ли е трудно да ни предоставят поне 4 таблици – с процентите изпълнени обещания от управниците ни през последните 16 години? ОДС на Костов, НДСВ, ДПС, БСП и ГЕРБ – това са тези, които са показали какво реално могат в управлението. Всички останали искат да ги подкрепим на юнашко доверие. Упорито налаганата тези „всички са маскари“ е байганьовска теза, а не истина. Едните със сигурност са по-големи маскари от другите, нали?

2.     Една не малка част от нас гласуват с очакване да стане чудо. Да изберат онзи месия или юнак, който ще ни оправи много бързо и без самите ние да се напънем за нещо или да променим начина си на живот и мислене. И това на практика са хората, които накланят везните при вота и определят кой да ни управлява. Защото останалата част от избирателите вече си е харесала, при това на чисто емоционална основа в повечето случаи, за кого да гласува от досегашните партии. Така беше избран Иван Костов през 1997г., така беше избран Симеон Сакскобурготски през 2001г., така беше избран Бойко Борисов през 2009 г. И всеки от тях тотално разочарова избирателите си, като последният дори не успя да изкара мандата си и беше свален от власт от улицата.

-         Задавали ли сте си въпроса защо в утвърдени демокрации като Англия, САЩ и Франция, например, гражданите винаги избират една от двете утвърдили се през десетилетията и столетията партии? Виги и тори, републиканци и демократи, левица и десница – на практика изборът винаги се свежда до една от тези две партии. Нима там политиците са от друго тесто хора? Нима там нямат нужда от нови лица? Или просто знаят, че всичко ново и неопитно ще бъде само карикатурно и вредно повторение на добре познатото старо? При това ще води със себе си риска да се натворят такива щуротии в икономиката и обществото, които после с десетилетия няма да могат да се оправят.

-         Да ви давам ли примери за такива щуротии? Връщането на земите в реални граници, без комасация, е един от тях. Дивата приватизация за жълти стотинки – втори. Отварянето на границите и на вътрешния ни пазар за внос на стоки по изкуствено занижени цени – трети. Поголовните чистки на експерти и доказани професионалисти за сметка на партийни послушковци, „калинки“ и „каратистчета“ – четвърти. Да продължавам ли?

3.     Сякаш основната ни претенция към тези, които избираме да ни управляват е да не крадат. И всеки път сякаш попадаме на все по-крадливи!

-         Не можем ли да осъзнаем най-после, че който и да ни управлява – ще бърка в меда? Въпросът е, че освен да се облажва от общото, трябва да може и да прави нещо добро за хората и за държавата ни. Помислете наистина – има ли го този вид кристално честни и чисти политици някъде по света? Според мен – не. Но има можещи и неможещи политици – това е сигурно. Хелмут Кол обедини Германия и направи чудеса там, нали? Ама и той вземал! Верно, вземал – но решавал и реални проблеми и държавата просперирала, нали?

-         И обратното – все по-често чувам сега, че Жан Виденов бил може би най-честния ни министър-председател след 10-ти ноември. И – какво от това? Какво спечелиха българите от тази негова честност? Лично аз предпочитам управник, който може да направи нещо за себе си, но ще направи още повече за народа си. Ще ми опонирате, че Жан го свалиха парите на американците, които му бяха ядосани, че не ги пуска да грабят ресурсите и потенциала на нацията ни. И ще бъдете прави, разбира се. Но – какво от това, какъв е резултатът? Какво донесе на България този политически инат и честност? Време е да се научим, че политиката не е най-моралното нещо на тоя свят. Тя е умение и изкуство да се използват възможностите, съобразявайки се с реалностите. А не поле на мечтите и на желанията ни. Особено в този глобализиран свят, от който ние сме една прекалено малка и незначима частица.

-         Казвам горното, за да подчертая нещо много важно. Не са ни нужни НОВИ, а МОЖЕЩИ и ЗНАЕЩИ лица. Кое според вас е по-относимо към политиката от двете твърдения: „Със стари курви нов бардак не става!“ или „За един бит двама небити давам!“? Ще ви кажа скромното си мнение. Дайте ми достатъчно пари и такъв хубав нов бардак ще ви спретна със старите курви, че няма да излезете от него. А по-късно и нови ще ви доведа, за разнообразие. Но с един некадърен и неопитен управник нищо добро не ни очаква, бъдете сигурни! Запомнете – всичи ще ви лъжат и ще крадат. Но едни от тях могат и да свършат нещо полезно, за да останат по-дълго на власт. А другите – не само че не могат, но и ще направят куп поразии!

      Спирам дотук с разсъжденията за днес. Ако ви е интересно и стане добра дискусия – обещавам да има и продължение. Стига да ме „напъне“ да пиша пак такива дълги постинги, разбира се. Защото с кратки на тази тема не става.