Нашият космонавт

Тази истина бе удобна за тогавашната управляваща партия - БКП. Но има много бивши военни летци, които знаят истината за подбора на българския космонавт. Ако не беше загинал синът на тогавашният министър на отбраната Чавдар Джуров - той щеше да е първият български космонавт. Нека днешните млади хора знаят и нещо повече за онези години на еднопартийна и тоталитарна система.
В Москва за тестове са пращани две групи летци. В първата е Г.Иванов, протеже на бай Добри. В тази група има летец от Хасковското летище Узунджово - Любомир Хубенов, гарант за когото е бил ген.полковник В.Палин - завеждащ отдел военен на ЦК на БКП. При решаване кои да отидат на подготовка  за космонавти в Москва, силният в политбюро П.Кубадински  пита къде е неговият човек А.Александров. Тогава се праща нова четворка и след завръщането й се определя човека на бай Пенчо. Мои съученици от  Хасково  бяха  Л.Хубенов и Т.Полянков, двамата летци  в база Узунджово. Л.Хубенов бе щурман  на авиобаза, един от най- опитните военни пилоти. Тодор Полянков по-късно стана командир на авиобазата ( той загуби сина си летец, при катастрофа край Панагюрище).
  Две седмици преди да лети Георги Какалов, научих името му - голямата пратийна тайна се  знаеше от военните и техни приятели- като мен. Само не знаеха, че ще му сменят фамилията за благозвучие за пред руските другари.
  Който и да е военен пилот, преминал тази селекция от тестове у нас,  от двете четворки в Москва е с много по-добри данни от който и да е цивилен кандидат за космонавт.
  Кой от тях да лети се е решило на базата не на по-добри показатели при тестовете , а от партийния гръб.Тогава всички летци бяха партийни членове, задължително условие! А днес кой от тях е останал комунист -  социалист не е от значение!
  Независимо от партийните задкулисни нагласи, едно е хубавото е,че България стана една от първите тогава страни , която имаше роден космонавт и с което напълно заслужено можем да се гордеем!