Пак ни смятат за безмозъчна глутница... А може би с право...?!

Пак ни смятат за безмозъчна глутница... А може би с право...?! Мен, честно казано, такова отношение ме обижда...

За Бога, толкова ли ни е трудно да бъдем разумни и обективни?! Наистина ли сме толкова елементарни и лесни за манипулиране, та щом някой, който ни смята за безмозъчна глутница, ни насъска срещу някого, ние веднага да сме готови да се нахвърлим върху него?
Ако аз например, въпреки че съм запозната с правилника за вътрешния трудов ред и с всички останали регламенти, определени от работодателя ми, през работно време най-безотговорно отида да си напазарувам, кой трябва да носи отговорността? Директорът ли? Как той би могъл да го знае?!

Няма каквито и да било доказателства, че Цветан Цветанов е замесен по какъвто и да било начин в нерегламентирано използване на СРС-та. За съжаление, тепърва ще се наслушаме на подобни неща... Всичко това е емоция, внушения и политика. Отговорността е лична - този, който е превишил правомощията си или е нарушил закона, той трябва да носи отговорността. Да не говорим че проверката установява нарушения през месец март /след 15 март/, когато Цветан Цветанов вече не беше министър и дори имахме служебно правителство. Цветанов не е разписвал и не е нареждал прилагането на СРС-та, извън тези по закон. Министърът е политическа фигура и не се занимава с оперативна дейност /с изключение на Румен Петков, който се срещаше лично с оперативно интересни лица.../.
Чл. 34 на този прословут ЗАКОН ЗА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА, контрол върху прилагането и използването на специалните разузнавателни средства се осъществява от:
- министъра на вътрешните работи, когато специалните разузнавателни средства се прилагат и използват от структурите на Министерството на вътрешните работи;
- председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", когато специалните разузнавателни средства се прилагат и използват от структурите на Държавна агенция "Национална сигурност".
Ръководителите на структурите по чл. 20, ал. 1 осъществяват контрол за правомерното прилагане на специални разузнавателни средства.
Но според чл. 20 на същия този ЗСРС специалните разузнавателни средства, извън тези по ал. 2, се осигуряват и прилагат единствено от специализирана дирекция "Оперативни технически операции, специализираното звено за осигуряване и прилагане на разследване чрез служител под прикритие" на Министерството на вътрешните работи и от специализирана дирекция "Технически операции" на Държавна агенция "Национална сигурност.
Националната разузнавателна служба и разузнавателните служби на Министерството на отбраната могат да притежават и прилагат специални разузнавателни средства в рамките на своята компетентност. Вината и отговорността за прилагането им са на тези служби и на хората, работещи в тях.
Да, контролът наистина трябва да се осъществява и от съответния министър, но в рамките на неговата компетентност. Това означава, че ако министърът разпореди СРС без да спази процедурата, или узнае за неправомерни действия на своите служители и не предприеме съответните мерки за да ги накаже, тогава следва да носи отговорност.

Пример /работила съм в БТК/:
Колежка има любовник. Телефонът му е към нашата централа. Тя подслушва разговорите му. Не съм я виждала лично да го прави, но беше обществена тайна. Тя самата в тесен кръг го споделяше, а и е технически възможно. При аналоговата техника беше достатъчна слушалка с два проводника с "крокодилчета" накрая, а ние служебно разполагахме с такива. Сега техниката е друга, но принципът е същият. Дали някой ще подслушва нерегламентирано своя любовник или чужд, или пък някакъв друг човек /срещу съответното заплащане например/ - все тая.
Друг пример. Колега, със служебната кола през работно време следи жена си. В същото време по документи би трябвало да е на адрес и да отстранява повреда.
Трети пример. Колежки "продават" импулси на операторите на телефони за услуги с добавена стойност... Не се хвалят с това, но мълвата пълзи, а и стандартът на живот за кратко време рязко им се промени...
Всичко това е злоупотреба със служебно положение и е нарушение на закона.
Въпросът е кой е виновен и кой трябва да носи отговорността. Как би могъл министърът на съобщенията или на вътрешните работи да знае за действията на подобни служители? И ако имаше такива хора преди години, защо да смятаме, че ги няма и сега?

Нереалистично е да се очаква от който и да било министър или друг ръководител да е в състояние да контролира ежеминутно всеки един от своите служители. Това просто физически е невъзможно. Иначе опцията за уволнение или наказание на служителите, неспазващи служебните си задължения, както и наличието на йерархия във всяка една институция се обезсмисля.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.