Тайната вечеря на Президента

     Да си призная – раздвоен съм в отношението си към президента Плевнелиев. От една страна отдалеч личи, че е интелигентен човек (а в днешно време това е рядко срещано качество), от друга страна в склонността си към многословие ми прилича на обигран политик (а нали не харесваме такива), колкото и да се старае да гради имидж на човек, който не е излязъл от политическите среди.
      Още с избирането му бях резервиран поради една единствена причина – средите и партията, които издигнаха кандидатурата му за президент.
      Успокояващ е факта, че малко или много той все пак се противопостави до някаква степен на бившите си шефове и най-вече на правещия се на ментор Бойко Борисов. Е, почти.
      Съмнение будеше и служебния кабинет, съставен от него. За радост, бързо се видя, че това беше работещ кабинет, а не Б-отбор на ГЕРБ. Е, почти.
      Но не може да се отрече едно - ролята на Президента стана още по-важна в последните месеци, защото се оказа, че той реално е единствената институция в държавата, която може да бъде коректив на новата Тройна коалиция и нейното марионетно правителство. Разбира се, това му навлече куп неприятности и очерняща кампания.

     Всичко това с един замах беше зачеркнато след новините за вечерята на Президента с турския вицепремиер Бекир Боздаг - изгонени български журналисти, поздрав към мюсюлманите за техния празник, претенции за имоти от страна на Турция ... Направо предателство за всеки, който поне малко се нарича българин и сипа „вода в излишък за мелницата” на националистите.Обаче ... Обаче съм свикнал да си задавам въпроси преди да „издам присъда”:
     Поздравявал ли е Президента Плевнелиев мюсюлманите по случай Рамазан Байрам?
      Да, така е. И не виждам нищо лошо в това. Искаме, или не искаме, една голяма част от българския народ изповядва ислям. И е съвсем в реда на нещата, най-малкото от уважение да ги поздравиш за празника. Особено, ако си Президент на страната. Даже ще е скандално, ако не го направиш на официална вечеря по случая.
      Изказвани ли са някакви имотни претенции от страна на Турция към България?
      Дори да са изказвани подобни претенции тези неща в съвременния свят не се решават „на четири очи”, дори и от държавни представители на вечеря. Официално искане няма. Не се и очаква да има, защото „въпросът с вакъфските имоти е уреден като проблем между Царство България и Османската империя от 1909 г., с което нещата са приключени.” според министъра на културата Петър Стоянович.
   Дори да са изказвани подобни претенции, няма никаква информация Плевнелиев да се е съгласявал с тях. В крайна сметка той не може да носи отговорност за чужди думи.
     И как можем да бъдем сигурни, че наистина са били изказвани подобни претенции в смисъла в който се тръби в медиите, при положение, че официално не са присъствали журналисти? На принципа „един приятел ми каза, че негов приятел чул ...” ... Хайде стига, това не е сериозно.
    От информация от турските медии? ... На турските медии вярвам точно толкова, колкото на ТВ7 и Пеевските медии при отразяването на нашите протести и контрапротести. Видяхме ги как отразяват техните протести на площад Таксим. За мен репортажите на турските медии са си чист ПР на тяхното правителство към техния народ.
     И все пак допускам, че е възможно да са казани думи за претенции на Турция, макар и не във вида, в който са представени.  Но няма как да знаем това, при положение, че не са допуснати български медии. И тук идва по-сериозния въпрос:
        Защо не са допуснати български медии?
   В цялата тази история това е най-големия скандал. Има много просто обяснение: вечерята официално е закрита. Т.е. медии не се допускат. Така е по протокол. Затова, за да бъде коректен въпроса, той би трябвало да бъде зададен по следния начин: „Защо са допуснати турски медии?”. И защо не е направила нищо по въпроса президентската охрана? Предполагам за да не предизвика международен скандал. Но допускането на чужди медии е отговорност не на президентската охрана, а на организатора на събитието. И тук идва най-сериозния въпрос, който може да отговори на всичко до тук: 
        Кой е организатора на тази вечеря?
     Кой носи отговорност за нея? Президентството или някой друг? Ясно е кой – мюфтийството. 

     Не разбирам в какво точно бива обвиняван Плевнелиев? Да се запитаме как е можел да постъпи Плевнелиев в този случай?
      Да накриви калпак, да запаше червен пояс и да бодне чифте пищови в него? Предполагам това щеше да се хареса на много хора. Но да не забравяме, че все пак живеем в 21-ви век.
      Да откаже поканата? При положение, че е по покана на духовните водачи на религиозна общност, която обхваща сериозен дял от българското население, при положение, че присъстват дипломати и официални гости на чужди правителства? Отказ без основателна причина би предизвикал вътрешен и международен скандал.
     Става ясно, че Президента не е имал друга възможност, освен да присъства на вечерята. Станалото (каквото и реално да е станало) до голяма степен не е могъл да контролира.

    Заради всичко това имам чувството, че Плевнелиев е бил вкаран в „...” капан. Капан за неговото дискредитиране. Каквото и да направи в случая – няма полезен ход.
      От кого е възможно да бъде вкаран в този евентуален капан? Да видим кой има интерес и кой е могъл да го организира:
   Доган, разбира се. Присъствието на вечерята на Касим Дал е просто кьорфишек и параван. Дори допускам, че е възможно да е било използвано самото мюфтийство.
      Доган, Станишев, Волен Сидеров, Орешарски имат интерес точно в момента да дискредитират президента. Какво по-добро от това да го изкарат предател и родоотстъпник? Дори протестиращите, които той защитава не биха застанали на негова страна.
      Доган и Волен имат допълнителна полза.Доган ще засили влиянието си пред своите избиратели – видите ли, дори да ни се противопоставят (Президента), ние пак се борим, имаме и съюзници.
      Волен също ще извлече дивиденти, даже повече, на фона на нападките му към президента и разклатения си собствен имидж, та нали национализма е в основата на неговата партия. Какво по-голямо дискредитиране на Президента от това, че  е „агент на Турция”?
      Колкото и да е чудно, турския премиер Ердоган също може да има интерес от цялата тази история, въпреки, че се говори, че не е в добри отношения с Доган. Все пак една такава „завера” е напълно в негов интерес. Турското общество е разделено – по-младите искат демократизация на страната, по-старите – религията да продължи да играе основна роля, дори и в светския живот. Добър повод да изпрати вицепремиера си в България на уж неофициално посещение, да обходи паметниците на културата от Османско време, да каже как лошо се поддържат (като всички паметници на културата в България, но това не се споменава). И не на последно място – да присъства на официална вечеря за Рамазан Байрам, на която присъства и българския Президент ... и на която вечеря е оправдано използването на турски език именно заради присъствието на представител на турското правителство. Всичко това с една цел – Ердоган да покаже на опонентите си и най-вече на своите избиратели, че е силен, че има влияние дори извън пределите на Турция.
      Дали е възможно това? Да не забравяме, че българските турци, изселници в Турция са фактор както в самата Турция, така и по време на нашите избори. 

    Държа да подчертая, че всичко по-горе написано е само моя хипотеза, граничеща с теориите на конспирацията. Не знам каква е цялата истина за срещата. Едва ли някога ще я узнаем, най-малкото заради завоалирания официален език на дипломацията.
      Но съм сигурен в едно – дори да няма завера, информацията за целия този случай бива използвана избирателно и поднесена в изкривена светлина както от казионните медии в България, така и  в Турция. Дали хората, които стоят зад тези медии осъзнават колко е опасно да се заиграват с етническата карта, само и само да останат във властта? 

     П.С. Докато пишех тази статия във фейсбук ми пратиха клипче с речта на Плевнелиев от въпросната среща: 

      http://www.youtube.com/watch?v=wwK5iCBa3sg#at=24 

     „Ето защо толкова съм горд да бъда тук с вас тази вечер. Горд съм да бъда първият български президент, който отиде вкъщи на гости на български изселници, семейство, в Истанбул и, уважаеми заместник-министър-председател, благодаря и на вас, че те намериха своята втора родина и се чувстват прекрасно там”
      Признавам, тези думи будят безпокойство. Но само извадени от контекста. Погледнати на фона на цялото изказване, основна тема в която е разбирателството м/у хората и религиите, звучат по съвсем друг начин. 

   "Турция е като втора родина на много Български граждани" звучи стряскащо. Но е самата истина - факт от съвременната ни история. И за това не е виновен Плевнелиев. А комунистическия режим и определени хора, които са поставили хиляди български семейства от турски произход пред дилемата: „Сменяте си имената или изоставяте всякакво имане и напускате България”. Тези хора не са имали избор, не са тръгнали по собствено желание. Трябвало е да избират м/у своето достойнство и доброволното изгнание.
      По същата логика можем да обвиним САЩ, Канада и цяла Западна Европа, че са станали втора родина на милиони български граждани през последните двайсет и няколко години. Трябва да обвиним тези милиони емигранти, че са изоставили родината, само за да осигурят нормален живот на своите деца.

     Няма какво да се лъжем и да обвиняваме – Плевнелиев каза на глас една болезнена истина.