На Запад икономическото възстановяване облаготелства богатите

В САЩ и на Запад е разпространена тезата, че в съвременното общество задълбочаващото се социално неравенство практически няма значение. Според тази теза важното е равенството на възможностите. Но все пак ще припомня предимствата на младото поколение, произлизащото от средите на богаташите. Не е трудно да се констатира, че пропастта между идеологията за меритократичното общество – общество на заслугите и засилващата се реалност на задълбочаващото се олигархично общество, има силно деморализиращ ефект.
Едно американско изследване на проблема показва, как крайното социално неравенство в САЩ е деструктивно, докато тезата за еднаквите възможности е дълбоко невярна. Защото ако богатите са несравнимо по-богати от останалите граждани, те просто живеят в различна социална и материална вселена. А това прави невярна илюзията за равните възможности на тези произлизащи от богатите слоеве и онези произлизащи от средната и работническата класа.
Да вземем за пример бизнесшколата на Харвард. Това е елитна институция, която се характеризира с рязко вътрешно разделение между обикновените студенти и студентите, произлизащи от богати семейства. Големият проблем е в това, че както стоят нещата в бизнесшколата на Харвард, така стоят те и в американското общество. С тази разлика, че там те стоят още по-зле. Това се потвърждава от данните за имущественото данъчно облагане.
Според едно американско проучване, целящо да установи концентрацията на богатството в най-горната част на социалната пирамида, доходите на богатите са понесли известни загуби по време на сегашната криза, доколкото печалбите на капитала и бонусите са попресъхнали, но горните слоеве на социалната пирамида са успели да компенсират временния спад на доходите си. И това е станало в такава висока степен, че 95% от икономическото възстановяване на САЩ от 2009 година насам, са отишли в полза на най-богатите, които съставляват едва 0,1% от американските граждани. Тук става дума за този 0,1%, чиито доходи годишно надхвърлят 1,9 милиона долара.
С други думи, докато огромното мнозинство от амреканците все още живеят в условията на икономика в депресия, богатите са успели не само да покрият временните си загуби, но и са продължили да се качват нагоре по социалната стълбица.
Тези данни би трябвало да зачеркнат претенциите във висшите социални слоеве, според които въпросът се свеждал до това, че високообразованите логично имат по-високи доходи от тези с по-ниска квалификация.
Само една нищожна част от американците с висше образование имат шанса да се присъединят към единия процент облагодетелствани. Но каква е причината за огромното нарастване на доходите на тези от върха на социалната пирамида? Някои икономисти смятат, че това се дължало на огромния принос на облагодетелстваните за развитието на икономиката.
Но повечето свръхбогати принадлежат на финансовата индустрия, която с банкрута преди няколко години на голямата банка Лемън брадърс бе една от главните причини за глобалната финансово-икономическа криза.
Каквито и да са причините за нарастващата концентрация на националното богатство, те подкопават фундаменталните принципи на Америка за меритократично общество, за общество основано на личния принос.
Какво би могло да се направи, за да бъде овладяна и върната назад тенденцията за концентрация на националното богатство, която разрушава обществото на средната класа. Въпросът е не за подпомагане на ниските социални слоеве с държавни програми, а за засилване преговорните позиции на работническата класа. За съжаление днес това изглежда политически непостижимо. Но едва ли американците би трябвало да се отказват от усилията за поне частичното социално изравняване. Да вземем за пример Бил де Блазио, който веротно е бъдещият кмет на Ню Йорк. Той предлага обучение на децата в периода преди постъпването им в детски градини, което би изисквало минимално увеличение на данъците на богатите с годишен доход над 500 000 долара. Независимо от гласовитите протести на богаташите, някои от които се държат като същински гангстери, те намират свои защитници в средите на икономистите. Според критиците на предложението на де Блазио, неговото издигане се дължало на икономически популизъм. Както и да е, екстремното неравенство в САЩ все пак продължава да нараства и да отравя американското общество.