Делян Пеевски и Конституционният съд отвръщат на удара

"Всичко необходимо, за да триумфира злото е добрите хора да не направят нищо." Приписвани на Едмънд Бърк, тези думи важаха за България с особена тежест вчера, когато Конституционният съд нанесе удар срещу държавността, оставяйки Делян Пеевски като депутат. Самият той пък продължи започнатото от съдиите и минути след това удари втори път по обществото с едно свое писмо изпратено до медиите.

Естествено нещо подобно нямаше да може да се случи преди месеци, дори седмици, когато десетки хиляди хора протестираха срещу целия полукриминален модел на държавно управление в България. Пред пълните с разярени хора площади никой нямаше да посмее да решава в интерес на Мафията или пък да пише нагли писма.

Днес обаче това вече е възможно, защото Протестът угасна, потопен къде от хронична умора, къде от липсата на водачи, които да трансформират народният гняв в някакъв смислен натиск върху властта. Още в самото начало беше ясно, че работещи хора в най-дееспособна възраст не могат да излизат всеки ден на мирен протест в продължение на месеци. Рано или късно ще се уморят. В този смисъл Орешарски и Кукловоди добре си направиха сметката още в началото, че ако устоят на натиска, Протестите постепенно ще се изхабяват, ще прегарят, ще се демотивират, докато накрая съвсем ще замрат.

И точно, когато яростта на новороденото ни гражданско общество почти угасна, уважаемите ни конституционни съдии (половината) и Делян Пеевски му нанесоха добре премерено круше.

И докато решенията на Съда по принцип не се коментират, макар да оставят горчив привкус на разложеност, формализъм, та дори корупция, то писмото на нахаканото момче предизвиква множество коментари и смях (горчив).

Видимо няколко пъти редактирано от различни хора, правено и недооправено изпратеното от Пеевски ни показва за пореден път, в каква измислена и изкривена действителност живеем. Вместо да си мълчи поради цялата съмнителна структура на собственият си живот, действия и положение, вместо да си остане скрит на сянка в мишата дупка, където се беше наврял доскоро, той се изтъпанчва пред всички ни, използвайки нравоучителен тон, който ако не беше нагъл, щеше да е смешен. Но така става всеки път, когато Държавата подкрепя несправедливостта – от тъмните сенки изпълзяват поредните уродливи фигури и се настаняват в управление, икономика и дори личния ни живот. Така става, когато посредством своите медии тия фигури разпространяват лъжи, които накрая се превръщат в истина за голяма част от уважаемите ни сънародници.

Подобно на медиите, които майка му притежава, Делян обаче подценява читателите, забравяйки, че тези, които ще си дадат труд да прочетат писмото му, не са онези, които четат вестниците му и гледат телевизиите му. И когато тези хора видят написаното от него, ще останат потресени и ужасени.

Както от самото начало Орешарски, така сега и той продължава да неглижира хората, които се вдигнаха срещу неговото назначение, отдавайки организацията им на някакъв, цитирам „здрав и инкриминиран съюз между контрабандата, корупцията и властта на политици, които, вместо да се борят срещу криминалните схеми в икономиката, решиха да ги подчинят на себе си и партийния си интерес”. Така, ако някой чете писмото отгоре-отгоре може да остане с впечатление, че той описва себе си, майка си, БСП, ДПС, КТБ, разни арабски фондове и всички обръчи около тях.

Друго изкарващо всеки нормален човек извън кожата му е че Пеевски се обявява за „успял”! Това гордо публично признание е нормално следствие от все по-ширещата се у нас, че и по света, сбъркана ценностна система, според която успелият човек е богатият човек. Независимо дали е престъпник, лъжец или мерзавец. Независимо, как е постигнал богатството си... За това и днес децата искат да станат мутри, фолкпевици, модели и футболисти, а не архитекти, лекари или астронавти и страната ни, че и светът, върви към майната си. Успелият човек е човекът със достойнство, г-н Пеевски, честният човек, свободният човек, умният човек, творящият човек, авторитетният човек... Е, ако към всичко това е и богат, още по добре, но не богатството и властта са в основата на успеха. Ако мислите обратното, то майка ви не ви е възпитала, като хората!

За едно обаче е прав Пеевски или който там е сътворил писанието. Прав е и че от другата страна на барикадата на властта съществува подобен „съюз”. Така днес главните два клана на мафията, наречени управляващи и опозиция воюват помежду си, твърдите им лумпенизирани и отчаяни електорати гласуват за тях, а свободните граждани се чувстват все по-неудобно и някак не на място в Родината си.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.