Личен протест...

Нищо от това, което виждам не съдържа някаква стойност, освен материална... Огромна част от хората като че са останали без ценности... Като че се пускат по някакво течение, без да знаят къде отиват и дали няма да се удавят във водите на буйното и трудно ежедневие.

Защо няма морал?

Защо хората са станали толкова лоши?

Защо никой не чува обикновения човек, който крещи за справедливост?

Защо парите са определящият фактор за всичко?

Защо властта се е вкопчила като пиявица в управлението и само чака да паднат от някъде пари, които да си прибере в лични сметки?

Защо престъпници продължават да сноват по улиците ни?

Защо министрите позволяват да влизат в държавата ни хора, които не можем да изхраним и на които не можем да помогнем, а те имат нужда от силна подкрепа?

Защо народът е гневен, а мълчи?

Защо ми се усмихват от екрана, а на мен ми се плаче?

Колко още въпроси като тези ме мъчат, няма да изброявам...

Само като ги прочета или посмея да си помисля за отговорите в мен нещо изригва и крещи:  П Р О Т Е С Т!

Моят личен протест – срещу всичко неморално, материално и лицимерно! Не мога да сдържа този протест и затова реших да пиша – иначе трябва да крещя....

Как ще го изразя? По много начини!!!

Няма да се подчинявам на статуквото!

Няма да търпя лицемерието и сплетните!

Няма да спра да искам справедливост – за всичко и всички!

Няма да казвам „да“, когато сърцето крещи „не“!

Няма да позволявам на лъжата да тържествува – ще казвам истината!

Няма да слушам хора, които мразят и в чийто сърца се е скатала злобата!

Няма да играя сатанински игрички!

Този личен протест отдавна е настъпил в мен, но някак трудно го заявявах гласно и толкова радикално... Сега го крещя!

Дали ще се съгласите с мен не знам и няма да се сърдя, ако вие виждате света през други очила. Всеки има право на гледна точка – дали ще е в розово или в черно.... Или през 5 диоптъра... Или кристално чисто... На мен ми се иска да е последното, но уви...

Приятен и спокоен ден!