Митът за американската изключителност се разпуква

Когато се разпадна СССР, Америка блестящо изгря на небосвода, като единствената суперсила, разнасяща по света своите ценности. Отвъд океана се създаде хиперболизирана представа за края на историята. Не след дълго обаче САЩ затънаха във войните в Ирак и Афганистан, което започна да сваля САЩ на земята. Но идеята за американската изключителност остава дълбоко вкоренена в съзнанието на политическия истаблишмънт, а и сред  обикновените американци.
Америка, възникнала далеч от раздираната от крамоли Европа, бързо се разви в икономическо и военно отношение, превръщайки се през втората половина на 20 век в образец на проспирираща държава, което допълнително доутвърди нейното самочувствие за изключителност. В САЩ на бащите основатели се гледа като на гениални пророци, които са видяли още при основаването на американската държава нейната уникалност. Затова няма нищо чудно, че САЩ навлязоха в 21 век с една конституция, написана още през 18 век. Много от другите народи завиждаха на американската конституция и се опитваха да я копират.
Непосредствено след Втората световна война, САЩ имаха вече БВП почти равен на целия останал свят. Доларът бе фитишизиран в Европа, Азия и Латинска Америка. Имиграцията в САЩ захранваха страната с талантите на имигрантите от Европа и Азия, а напоследък и от Латинска Америка. Особено голяма роля за бизнеса и културата на САЩ изигра еврейската диаспора, която наред с другото стана и несъпоставимо явление, което даде колосален тласък на американската култура, наука и бизнес.
В далечното минало древните гърци са наричали другите народи варвари и съответно са се смятали за изключителни. След тях римляните, завладяли целия познат до тогава свят, се чувствали полубогове. И как иначе, когато са господствали над всички народи от тогавашна  Европа и Леванта. В по-новата история нацистите в Германия обявили се за истинските арийци, имаха  съзнанието , че са висшата раса. Като връх на всичко, Великобритания създаде империя, “над която слънцето никога не залязва”, убедено вярваха в своята уникалност. На свой ред, марксистко-ленинската идеология съдаде образа на “съветския човек”, който бе върха на историческата еволюция на хомо сапиенс.
Така или иначе, СССР се разпадна както всички предходни империи, преди това англичаните се свиха на малките Британски острови, а САЩ останаха единствената уникална суперсила. С други думи, в историята примери за изключителност има много.
Но да се обърнем към американската изключителност, която и този месец звучеше от устата на президента Обама. Днес Америка изпитва огромни трудности, страната почти е разделена на две, а държавата е в парализа поради нестихващата конфронтация между демократи и републиканци. Но в началото на своята относително кратка история, американската изключителност бе свързана с американската мечта и със свободата на земите на Северна Америка от Атлантика до Пасифика. Наред с това, американският протестански морал се е  вградил дълбоко в американското общество и икономика. Това е свързано с идеята, че с честен труд и почтеност всеки американец може да се издигне нагоре по социалната стълбица. И даже може да стигне до самия нейн връх. Не случайно отвъд Атлантика все още се вярва, че американското общество е почти безкласово и е създадена хармония между отделните социални слоеве. Тук му е мястото да зададем въпроса – дали голямото мнозинство в Америка все още сляпо вярва в прословутия американски индивидуализъм, разчитайки изцяло на собствения си труд и съзидателност. Защото ставащото днес много силно се отличава от вярата и упованието в собствените сили, така характерно за отминалите времена в Америка.
По оценките, 47% от американските граждани не плащат данък по доходите си, но същевременно са твърдо убедени, че след като те не могат сами да се справят със съвременния живот, смятат, че държавата трябва да им помага в такива области като здравеопазване, образование и издръжката на техните семейства.
Както вече отбелязах, характерна за американците е вярата в социалната мобилност в посока нагоре. Например, теоретично всеки може да бъде избран за сенатор. Днес тази убеденост, която се разпространява по целия свят, особено в Източна Европа, показва цялата си нелепост.
Американците се самозаблуждават, че живеят в безкласово общество. Например, в сравнение с 60-те години на миналия век, средната класа в Америка е загубила много от позициите си. Но според последните данни от САЩ през 21 век бедните американци са се увеличили с още 15 милиона. Като контраст на това, единият процент на върха на социалната пирамида получава 19,35% от съвокупния семеен доход. Не случайно Демократическата партия по време на последната предизборна кампания обвини републиканците, че представляват единият процент, състоящ се от милиардери и милионери, докато демократите се представят като избранници на 99%  губещи от свободния пазар и нуждаещи се от държавна помощ в здравеопазването, образованието и други основни области.
Още една характеристика на дълбоко разделеното американско общество е днешната парализа на държавата, следствие блокажа в Конгреса относно държавния дълг и бюджетен дефицит, което изправя САЩ пред опасен дефолт. Фактически, днес 16 октомври Америка разполага само с един ден за постигане на компромис между Конгреса  и Белия дом, за да избегне катастрофалната опасност от изпадане в неплатежоспособност. Това развитие във върхушката на САЩ ако не бъде светкавично преодоляно, което е малко вероятно, Америка ще изпадне в дефолт и като резултат ще доведе до нова глобална икономическа криза. И то още преди светът да се е измъкнал от сегашната криза. Ще напомня, че продължаваща повече от 5 години глобална икономическа криза започна от САЩ, когато банкрутира голямата финансова институция Лимън брадърз. Оказа се, че на практика Америка с нейната изключителност разполага с по-малко лостови механизми за противодействие на кризата, отколкото Китай – втората икономическа сила.
Америка разбира се, си остава най-мощната икономика в света, както и единствената глобална суперсила. Но въпреки американската изключителност, САЩ днес са принудени да формират коалиции за да водят т.нар.културни войни, като на практика се движат по една низходяща спирала в световните дела. Очевидно, тезата за края на историята се оказа напълно негодна. Ето защо американският истаблишмънт така рязко реагира на статията на президента Путин в Ню Йорк Таймс, посветена на американската изключителност. Защото в статията си руският президент намекна, че макар кралят да не е напълно още гол, негово величество не разбира ясно какво е останало в неговия политико-икономически гардероб.