Бюреков- новият политически проект на кукловодите

БЮРЕКОВ – НОВИЯТ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОЕКТ НА КУКЛОВОДИТЕ?

       Не, не е правописна грешка! За болшинството от българите, включително и за мен, хапването сутрин на мазен, топъл бюрек е истинско удоволствие. Това е може би най-харчещия се продукт в нароилите се на всеки ъгъл в родината ни пекарни и закусвални. Жадно поглъщан, от бързащи сутрин за работа бачкатори и чиновници, както и от целокупната ни нация, с непретенциозен към гастрономията  вкус.

            По същото време, от ранни зори, телевизиите и радиата вече са омесили и опекли и журналистическия му аналог и ни го сервират горещ от актуалност и ухаещ на правдоподобност. Както въпросното тестено изделие, за да е продаваемо е забъркано с нискокачествено брашно, свинска мас и палмова извара, вместо краве сирене, така и журналистическия му аналог е подобен сурогат. Микс от полуистини, и откровени лъжи, замесен и опечен от фурнаджии, владеещи до съвършенство искуството на „фурнаджийската лопата”.

            А в това, че наистина го владеят, виждаме при всяка промяна в политическия ни интериор. Един от майсторите в занаята е Николай Бареков. С едно кликване в Гугъл, научаваме подробностите в професионалната му биография. За възхода му, от водещ в чалга предаването „Чака-рака", с прозвище Ники Дудука, до непоклатим стълб на сериозната, социална журналистика и отскоро създател на политическо движение „България без цензура”. С намерение същото да прерасне в партия, участваща в политическия процес. Естествено е, всеки да търпи развитие с времето и натрупването на житейски и професионален опит. Но някак си, не мога да се отърва от чувството за „дежа ву”. За това, че този филм вече сме го гледали и ни е омръзнал до втръсване. За преекспониране на образи, като на „мъдрия цар”, оказал се посредствен лъжец и лукав интересчия. За произвеждани от редници и младши офицери, направо в генерали авантюристи и некадърници, за да оглавят ключови служби, че и държавата.

Но, що за нахалство? Тук-там още се въртят клипчета на младия водещ Ники, в народна носия, от които се вижда, че чалгарството му е стихията. Бяхме свидетели на тичането и сервилниченето му с изплезен език след силните на деня политици и бизнесмени. Естествено, довело до създаване на топли връзки с тях. Изплуваха предателски снимки, почти еднакви с тези на царските министри на яхтата на мутрите в Монако. Но, този път малко по-встрани в Сан Тропе, в компания на олигарси, които се заканва, че уж ще бори. А сега сме свидетели на „трансформънса” му в борец за справедливост, биещ се в гърдите, смело и безнаказано ругаещ бившите си кумири. А всичките му изави са документирани в пресата, записите от предаванията и всеки мислещ човек би си задавал въпроси.

Тъкмо снощи по канала Histori, гледах филм за историята на Санкт Петербург. В който, между другото имаше кадри за „Великата октомврийска революция”. Показаха се наскоро разсекретените документи за преводите от немския генерален щаб на десетки милиони златни марки към болшевиките за успешното и провеждане, с цел елиминиране на един от основните им противници. Също и прекарването през цялата територия на воюващите страни на вагона на Ленин със статут на дипломатическа неприкосновеност до пристигането му на Финландската гара в руската столица. Историята с режисираните „революции” навсякъде е една и съща!  Само трябва да се проследи, от къде идват парите...

Да, има нещо гнило в Дания, пардон България. И то не е от вчера. Отново сме в „разделно” за пишман политиците ни време и за опъващите конците им от задкулисието. Време за „нови” политически проекти и лица. Защото и без да се допитваме до Пития, на всички ни е ясно, че кабинета Орешарски едва ли ще устиска до пролетта. За това трескаво се реанимират, гримират и фризират, извадените от фризера политически трупове и се търси свежа продажна плът. Нагла, безцеремонна и нахална. А такава винаги се намира и дори самопредлага...

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg