Бежанците

До преди няколко седмици това "Що е бежанец и има ли почва той в България?" ни звучеше като въпрос от фантастиката. Бяхме на светлинни години от проблемите на бежанците и въобще не се интересувахме от тях - бяха далече от вратите ни. Да не говорим, че милионите бежанци, принудени от обстоятелствата, които сменяха своето местопребиваване в пространството, ни изглеждаха като извън земни - не знаехме нищо за тях. Нито пък се интересувахме от проблемите им и от обстоятелствата, които са ги довели до вечно скитничество по лицето на земята.
И изведнъж суровата истина ни удря в лицето. Както винаги, типично по български, този удар ни хваща по бели гащи - отново неподготвени. Или пък се съмнявам дали не сме изпапкали готовността предварително за разни ешмедемета и разходки по райските кътчета на земята. Е, не аз и ти, който четеш в момента, а онези, дебелогъзестите, които разкарват любовничките и любовниците си по екзотични екскурзии. Или пък си пишат бонуси с хиляди за добре не-свършена работа.

Сирийските бежанци... Опа! Що е "бежанец"?
Бежанец е човек, който е напуснал принудително родното си място поради преследване, войни, размирици и други обстоятелства.
Та, на лице ли са всичките тези фактори при сирийците? Има ли война? Има! Има ли масови разстрели и разрушения? Има! Има ли тотално незачитане на човешки живот? Има!

Съвсем друг е въпроса, че американската дива обич към реда, мира и спокойствието - в световен мащаб - минават първо през огромната любов към петрола и природните богатства на дадената страна, която трябва да бъде заляна от тяхната демокрация. Арабите от Магреба го изпитаха на собствения си гръб. И въобще арабите са толкова много обичани от чичо Сам, че той е решен на всичко, в името на... личните си интереси. Какво значи тук няколко хиляди трупа! Други ще ги заместят и, толкоз! Важното е звездното знаме да е символ на мира по...американски.

Та да се върнем на бежанците.
Ами че то цярата човешка история е писана от бежнци. Като се почне от Аспарух, който забягнал от постоянния си адрес на историческо пребиваване и ведно с други бежанци е дошъл на тези земи, пресичайки (Законно ли?) държавните гранци на Ромейската империя.
Ами богомилите, дето напуснали България, гонени и преследвани от властта по времето на цар Петър Първи (927 - 969)?
Ами онези българи, напуснали къде по принуда, къде по собствена воля, родните си места, за да бъдат заселени в дивата дунавска пустош на Молдова?
Ами бежанците от Тракия?

Аз си мисля, че балканската омраза и ненавист на един народ към друг има обяснение и то е, че комунизмът ни направи безсърдечни и жестоки. Като се огледаме наоколо се уверяваме, че живеем в свят, изпълнен с цинизъм.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Добави ни в предпочитани източници в Google

→