Как малките букви искаха да станат Големи.или КОЙ как брои протестиращите

Ех,колко гот беше това време ,когато всичко беше с Глава буква - Партията посочваше Кое! е грешно и КОЙ! е виновен. Обикновено това бяха "външни фактори" и "световния империализъм". Партията посочваше КОЙ! трябва да живее и КОЙ! да мисли. НИКОЙ не трябваше да мисли. За всичко се грижеше ТЯ. Ние трябваше да сме с малака буква и да сме доволни. Колкото по-малка буква бяхме, толкова по-добре живеехме. А ако и бащите и дядовците ни бяха малки букви, но ЧЕРВЕНИ, ех тогава живота ни беше (л)песен. И сега пристигат някакви млади и искат да са с Главна буква. Искат нов Морал. Не ни искат нас, 'дето сме търпели малките червени букви и продължаваме да ги търпим. Но те не искат само червените букви да изчезнат. Те казват, че днешните Главни букви , вече не са Големи. Те са се смалили толкова , че изглеждат значими само в техните си очи. А те очите им са Късогледи и виждат само да прочетат поговорката "ден година храни", това е днес са тук - утре са Бисеров. За това дайте да издържим на младите. Няма нищо по-лесно от това. Късогледи сме и не ги забелязваме. Късогледи сме и не можем да ги преброим точно, но са ни малко, защото НЕ ГИ ВИЖДАМЕ. По-лесно е . Колко е удобно да кажем: Те са платени. Удобно е да кажем: те са хулигани, екстремисти, платени екстремисти. Юмруци носят на знамената си. Ох,колко страшно и опасно. Искат да ни превземат. Искат да ни изгонят от Парламента. Ужас-искат да ни вземат дена, 'дето година храни. Но ние няма да ги виждаме, защото са малко и са малки букви. Ще ги броим, докато станат дребни нули. Как ли днес щяхме да броим хората, които направиха Априлското въстание? Колко процента от електората бяха? 1-2%. Но ни измиха късогледите робски очи и ние сега се кичим с тях по кабинетите си. Осребрихме ги зад постовете си. Как ли щяха да гледат на един екстремист като Бенковски, който е рушил загражденията и е показал,че само с страх лозе не се пази, а трябва и кръвчица да се пролее. Шепа хора бяха на кораба"Радецки", а махнаха загражденията на цяла Европа. Загражденията на собствената ни гузност останаха, че ги гледахме как измират и ги доубивахме да им вземем ботушите. Колко процента бяха Ботевите четници и колко бяха "контрапротестиращите" от останалия народ, който ги убиваше за ботушите? А това също бяха БЪЛГАРИ. И ако тогава е имало референдум - да си останем ли под властта на ятагана? Само шепа отговорили са си оставили костите. Другите са мълчали. И не са "гласували", значи са били против. Това е! И сега мълчим. Цъкаме пред телевизора! Гледаме сеир! Не учасваме! Малки букви сме! Само че утре НЯМА ДА ИМАМЕ ПРАВО да се кичим с това, че живяхме в времето, когато младите искаха нов морал в политиката. А като не успеят ще си кажем доволно - добре, че си останахме пред телевизора. Там поне сме безгласни букви.