Бисеров, щурмоваци и агитки

Изненадващите оставки на Бисеров остават безпрецедентен случай в българската политическа история дори след като научихме причината за тях. Обаче. Демонстрираната от Бисеров висша форма на политическа отговорност  влиза в драматичен сблъсък  с цялостната атмосфера и практика на ДПС, която поне от 2005 насам без ни най-малко изключение неизменно е била безпардонна открита демонстрация на недосегаемост и шокираща  предизвикателна безотговорност. Спомняме си откровенията за обръчите от фирми, разпределяне порциите на финансирането, безпардонните призиви към несъгласните да напускат  България, уверенията, че купуването и продаването на гласове е нещо съвсем нормално,  недосегаемостта на биячите на Октай Енимехмедов и безпардонното настоящо игнориране на гражданският му протест, сведен до опит за предумишлено убийство, както и скорошното примитивно публично злорадство на Бисеров, че на ГЕРБ им вадят зъбите...  

Контраста на цялата досегашна практика с озарения свише с върховна съзнателност и християнска смиреност пред закона Бисеров  е толкова невероятен феномен, колкото съвместяването на всички съпътстващи случая коментари с имитацията на внезапен колективен катарзис в управляващите. Безпардонността спрямо Октай Енимехмедов е само отправна точка към  всичките й настоящи изяви, при които имитацията на внезапно протекъл колективен катарзис  презизвиква единствено тръпки на ужас от границите, които безскрупулността на парламентарния спектакъл очевидно вече е прехвърлил.

Едва ли някой ще ми каже, че е разпознал християнското смирение в наскоро дипломиралия се богослов с очилата на чудодейния Хари Потър, известен от СДС с прозвището „Данчо Ментата”. Какво смирение, какъв катарзис трябва да го гонят този политически чудодеец в комплект с “респекта” към властта от развитието около стария му близък съдружник Бисеров, за да уверява запенен от трибуната на НС, че протестите са дело на “престъпната мутра” Борисов?

Ако този политически фокусник имаше грам респект към властта, нима щеше да й отнема правото да се произнесе кой е престъпник и кой мутра, нима щеше да влиза в ролята на квартален простак, който не знае, че от горчивия хилядолетен опит Сульо и Пульо да казват кой е престъпник, обществото е измислило  законите и институциите, на които плаща, за да не злоупотребяват с доверието му Сульо и Пульо, пък били те и с очилата на Хари Потър?

Да погледнем и останалите стожери на настоящата власт доколко адекватно реагираха на случая или отстояват претенциите си за национални водачи. Местан: “Главния прокурор няма да цепи басма на никого”. Ами, най-меко казано, такова фамилиарно застъпничество за прокуратурата ни най-малко не говори, че Местан я намира за независима и безкомпромисна. Точно обратното – създава впечатление, че Хари Потър ще я вади от ръкава си винаги когато и за каквото му потрябва в ролята на лично плашило.

Който не вярва, нека си спомни как при друг главен прокурор Местан процедурно се презастрахова, че ако Доган е поръчал убийство  на Борисов, това щяло да докаже, че Борисов е престъпник, защото е разкрил съдържанието на секретен документ.  Прекрасно разбиране за целта на правото и закона, не е ли – да изкарва престъпник онзи, който разкрие, че живота му е в опасност.  И човек с такива разбирания ще ни плаши с независимо правосъдие? Айде няма нужда! Не сме в детската градина.

Ако погледнем другия “стожер” на властта – Станишев, картинката по нищо не се различава от тази на политическия Хари Потър и шефа му Местан – пак тръшканици и опулени уверения, че ГЕРБ стои зад протестите, “щурмовите групи” и “агитките”. Което ясно разкрива, че след всички щателни проверки на прокуратурата, Бисеров ще се окаже чист като момина сълза, а тогава вече няма да е актуален въпроса кой изпраща щурмовите групи, които се опитват да подпалят Народното Събрание.

 ...