Ран-Ът и българската опаковка, Господа и Дявола

МММ^[1] и нашата българска народна психология

  Народопсихологията се обособява като наука, която според проф. Марко Семов[2] е определена накратко като наука за самопознанието на народите. Без да съм тясно специализиран експерт, приемам всяко изтъкване на негативни явления в позицията на интелектуалци (писатели, поети, учени и т.н.), че целеше повече подвиг за отстраняването на тези неприемливи и благоприятни обноски, поведения и т.н., отколкото характеризиране на народа и идентифицирането му с това като черта.

В ехото на действията на МММ от началото на „Преходния период” в ежедневната ни реч се засили присъствието на споменаването на народа ни с негативни класификации: „Българска работа”; „Ако сме двама сме чета, ако сме трима – такава плюс предател”; „Ние сме страхотни като индивиди, но като колектив не ни бива”; „Някой друг трябва да ни оправя, тъй като сами не бихме могли”; „Ученият е учен, където се намира пречи”; „Не ми трябва акъл, а пари”; и т.н. В този ред на мисли всеки може да се сети за множество варианти, сковани в крилати изречения, вицове, анекдоти и т.н.

Това не само е разбило нашето самочувствие, а отвори широко вратите, безрезервно да бъдат приети концепции на чуждестранни институции, главно такива, които са били на барикадите на Студената война, през която разбира се, България беше врагът.

Не широкообществена дискусия обсъжда и определя стратегия за икономическото развитие на страната, а възгледите на  Националната търговска камара на САЩ, представлявана от Ричард Ран и  Роналд Ът. Българските участници[3], в т.нар. по-късно план Ран-Ът, бяха националната опаковка на продукта и, ако се спрем на имената им, можем да приемем, че са обучаващите се за бъдещото управление. Дори оригиналът на доклада е изготвен на английски език.

Докато на площада митингите нажежават и ширят противопоставянето, агресията и социалното напрежение с овации заедно, и депутатите на БСП, и тези на СДС (повечето без да имат възможност да четат), приемат в парламента продукта, комплектован в доклад от 600 страници. До сега, 23 години по-късно, още витаят съмненията за непубликувани тайни от т.нар. план Ран-Ът /видео: http://vbox7.com/play:1efea0e84d/.

Резултатът е очевиден и всеки български гражданин, ако не го е изтърпял на гърба си, то го е видял. След 23 години още изнасяме скрапта на изградената, по времето на Социалистическото управление, съвременна промишленост. Двадесет и три години по-късно внасяме не само домати и краставици, но и рози, след като сме били пример за интензивно развитие на селското стопанство, посочен от международни организации.

МММ, за да омекоти народното недоволство, описва българина като главен оплакващ се индивид. Това е вярно, след като е превърнат в такъв. Майтапчийско повтарям, че не се оплаквам от опасение да ни характеризират в Международната енциклопедия като „оплакващ се народ” . ;)

А в доказателство, че това не е българска народна черта, ето тази митология:

Казват, че един месец след като Господ е създал хората, в доклада на Службите (подобни на нашата Държавна сигурност) бе изтъкнато, че около 50% от хората се оплакват от живота. Загриженият Господ, възмутен, събрал ангелите си и им поставил задачата, че няма да напуснат залата докато не измислят решение, което да задоволи хората. Късно, в края на деня, ангелите напуснали заседателната зала, без да им попречат протестиращи студенти. Решението е било Господ да раздаде на хората собственост. Той радостно започнал да вика хората един по един и раздавал на всеки, колкото му се пада.

Един месец по-късно докладът бил ужасяващ. Недоволните били над 90%. Господ се отчаял и се сетил за прогонения ангел, понастоящем Сатаната. Решил да се посъветва с него и го повикал. Сатаната кацнал на входа, облегнал се на касата на вратата, усмихвайки се рекъл: „Господи, ти ме прогони, защото не приех заповедта ти да се поклоня на твоето калено произведение – човека, и по твоите думи. да не се видим до края на живота му, а сега ме викаш”. Господ, с радост в очите, му казал: „Аз те смятам за пример за лоялност и не съм забравил твоите думи, отказвайки изпълнението на моята заповед да се поклониш. Ти каза, че на никой друг няма да се поклониш, затова молбата ми е да дадеш решение на този проблем”.

Сатаната помислил и казал: „Веднъж, и повече да не ме викаш: раздай им акъл”. Така Господ отново започнал да вика хората, но този път им раздавал акъл.

Интересното е, че докато, по отношение на собствеността, нито богатият, нито бедният бе доволен – по отношение на новата придобивка /акъла/, и геният, и лудият, и умният, и глупакът са на мнение, че всеки от тях има достатъчно, и повечето от тях са със синдрома, че техният акъл е последната дума на науката.

                                                     А. Лидиянов