Украйна раздирана между Русия и ЕС

През 1922г. Ленин направил типично болшевишко изявление: “Да загубиш Украйна, значи да загубиш главата си”. Изглежда, че тази фраза и днес витае в главите на руските управляващи. Те просто не могат да се примирят с мисълта, че Киев ще подпише споразумение за асоцииране с ЕС. Затова Москва пусна в действие целия си арсенал от средства за въздействие върху Украйна. Москва вече заплаши Киев с търговски санкции, като се има предвид, че една четвърт от украинския износ отива в Русия. Според западни наблюдатели Путин се държи с украинския президент Янукович като със васал, като например го накара да чака четири часа за да бъде приет от боса на Кремъл.

Но това далеч не е най-важното в сегашните руско-украински отношения. От руска страна се стигна до комични заплахи към Украйна. Например, Русия намекна за опасността за Украйна от разпространението на хомосексуализма, ако се свърже с ЕС. Виден украински олигарх финансира цяла пропагандна кампания, за това, че влизането в ЕС означавало признаването в Украйна на еднополовите бракове.

В Москва по традиция наричат Украйна Малорусия и напомнят, че Киевска Рус е историческата люлка на руската нация. За Кремъл Украйна е нещо значително повече и по-важно от близката чужбина, както руснаците наричат бившите съветски републики, станали независими държави. Непосредствено след разпадането на СССР, Русия се опита да образува заедно с Украйна и Беларус “Славянски съюз”. Това обаче се оказа мъртвородена идея.
Киев никога не е целял да изгори мостовете си с Москва. Но той не иска да върви с руския повод, когато Москва замисли създаването на антизападен военно-политически съюз.
Янукович не може да не се досеща, че отказвайки да подпише споразумението за асоцииране с ЕС, ще предизвика бурна реакция и недоволство, по-специално в западната чааст на Украйна. Освен това ще предизвика и недоволстнвото на средната класа в големите украински градове. Въпреки това, възприемането на нормите и стандартите на ЕС, ще излезят доста скъпо за Украйна. Тук ще подчертая, че ЕС със слабата си външна политика не обеща на Украйна значителна помощ. В същото време Москва предложи на Киев 1 милиард долара и евентуално намаляване на цените на руския природен газ.

В допълнение ще изтъкна, че ЕС предлага на Украйна далечни във времето изгоди, докато руските санкции незабавно ще влязат в действие. Достатъчно е да отбележа, че откъсването от Русия на Украйна в полза на ЕС би довело до закриването на маса украински заводи, до безработица и сериозни проблеми с доставките на руски природен газ. Най-тежко ще бъде ударена украйнската черна металургия, която е гръбнака на украинската икономика.
Губернията на Янукович се намира в Източна Украйна. Янукович нито за момент не е изпускал от вниманието си, че през 2015г. ще се състоят президентски избори, в които той има амбиците за още един президентски мандат.
В крайна сметка, Янукович временно отстъпи пред Москва, макар това съвсем да не означава, че той се е отказал от асоциирането с ЕС. Москва би искала да привлече Украйна и за нейния Митнически съюз, в който освен Русия влизат още Беларус и Казахстан. Янукович обаче отказа да влезе в руския Митнически съюз, и даде да се разбере, че ще продължи пътя към ЕС. Освен това, Путин силно желае да включи Украйна в своя грандиозен проект за Евразийски съюз, но Киев продължава да се пазари за да вдига цената си.
Според мен Украйна няма да се присъедини нито към Митническия съюз, нито към Евразийския съюз, а ще продължи да се движи в про-европейската ориентация.

България като страна пълноправен член на ЕС, на практика установи, че Евросъюзът не е “манна небесна”, но както изглежда, желанието на активната част от украинците да се откъснат от Русия и да разчитат на ЕС, се оказва достатъчно силно за да раздира  из основи Украйна.

Накрая ще подчертая, че Янукович, макар и силно притиснат от огромните протести в Киев, които заплашват страната с нова Оранжева революция и от разпадане на страната, продължава да се пазари с Брюксел. Но може би най-важното е, че украинските олигарси , които дърпат отзад конците, не се вълнуват нито от европейските, нито  от руските и даже нито от украинските интереси, а само от собственото богатство, посигуряващо  личната им власт.