Позитивни сигнали на Путин към Вашингтон

На голямата си пресконференция в Москва на 19 декември, президентът Путин направи важни изявления, които могат да бъдат окачествени като положителни сигнали към Вашингтон. На първо място, руският президент изтъкна голямото значение на съвместната инициатива на Русия и САЩ за поставяне под международен контрол на химическото оръжие на Сирия. В условията на водещата се в Сирия ожесточена гражданска война, използването на химическо оръжие, както от режима в Дамаск, така и от бунтовниците срещу управлението на Башар ал Асад, при наличието на огромния химически арсенал в страната, бе в състояние да донесе смъртта на десетки, ако не и на стотици хиляди сирийски граждани. Единственият преванативен изход, съгласуван между държавният секретар Джон Кери и външният министър Сергей Лавров, бе поставяането на сирийския химически арсенал под международен контрол.

На второ място,  Путин посочи значението на САЩ и Русия, заедно с Великобритания, Франция, Китай и Германия, да се възползват от избирането за считания за умерен ирански президент Рухани, за постигане на споразумение относно иранската ядрена програма. Проблемът е в това, че докато Техеран настоява, че неговата активна програма за обогатяване на уран с помощта на хиляди центрофуги, е само за мирни цели. Западът и в по-малка степен Русия се опасяват, че тази иранска програма цели създаването на ядрено оръжие. Появата на ядрено оръжие в ръцете на Техеран  не само ще наруши нестабилното равновесие в Близкия Изток, но може да стане пусков механизъм за нанасянето от Израел съвместно със САЩ или самостоятелно, на превантивен удар срещу иранските ядрени инсталации. Постигнатото частично споразумение между 5-те постоянни членове на СС на ООН плюс Германия с режима на Техеран, най-малкото отдалечава опасността от ядрен конфликт в Близкия Изток, с трудно предвидими последствия за световния ред. Нещо повече, Путин изтъкна значението на съвместните руски  и американски позиции по иранското направелние. За всички е ясно, че в основата на новия   международен подход към иранския ядрен проблем, стои договорената обща позиция на Москва и Вашингтон.

Колкото се отнася до достоверната информация, станала известна благодарение на разкритията за подслушване на телефонните разговори на световните лидери от Американката агенция за национална сигурност, Путин омекоти значението на скандалните разкрития на Сноудън, като сложи ударението върху следенето и превенцията на актовете на международния тероризъм. Той не пропусна възможността да каже, че лично не се е срещал с избягалия в Русия американски агент.

Особено значение имаше декларацията на шефа на Кремъл, който заяви, че информацията за разполагане на западните руски граници на ракетни комплекси Искандер не съответства на действителността. Според руския президент, Москва за сега не е вземала подобно решение.

Според един от ръководителите на руската опозиция Борис Немцов, изявленията на Путин били предпазна мярка срещу потенциалната изолация на Кремъл. Според Немцов, авторитарните лидери гледали много сериозно на такива събития, като зимната олимпиада в Сочи и съответно Путин се опасявал да не остане по време на олимпиадата само в компанията на белоруския автократ Лукашенко и на севернокорейския диктатор Ким Чен Ун.

Тази свръхкритична реакция на опозиционера Немцов е напълно обяснима, като се има предвид популярността на Путин в Русия и някои изявления на Запад, според които руският президент е трябвало да бъде обявен за личност на 2013 година. Но има още един  много важен момент. В големия спор между ЕС и Русия за пътя на Украйна – нейното асоцииране с ЕС, САЩ релевантно решиха да не се намесват явно и политически в тази конфронтация. Безспорно руският президент положително оценява въздържаността на Вашингтон по въпроса за Украйна. Според редица руски и западни наблюдатели отношенията на Русия  с ЕС са едно, а отношенията със САЩ – съвсем друго.