Геополитика на 20 и геоикономика на 21 век

Геополитиката се стреми да обясни политическите факти и тенденции с помощта на географията, която и в миналото и в обозримото бъдеще ще играе централна роля както в международните отношения, така и в икономиката и дипломацията. През 1945г. бе учредена ООН и  установен  новия следвоенен световен ред.

Типично за следвоенния период бе залагането и проповядването на установилия се световен ред, като преобладаваща роля имаше идеализма и морала, както и извлечените поуки от безпрецедентната световна война. Но в същото време – през този период започна студената война, в която един срещу друг се изправиха бившите съюзници от антихитлеристката коалиция – САЩ и СССР. Междувременно двете световни сили се възползваха от прекрояването на довоенните граници и съответно изместиха центъра на своето противопоставяне главно в идеологическата плоскост – сблъсък между капитализма и комунизма.

Въпреки това, международните отношения се градяха върху неприкосновенния национален суверенитет и ненамесата във вътрешнните работи на суверенните държави. Така обаче бе в теоретичната плоскост, докато в плоскостта на реалностите на следвоенния период се водеше политика на тотално противопоставяне между американския и съветския блок, обединени съответно в НАТО и Варшавския договор.
САЩ и СССР се превърнаха в главните международни играчи, опирайки се на своите колосални ядрени сили и на докртрината за гарантираното взаимно унищожение. Разбира се, това глобално противопоставяне, довело до корейската и виетнамската войни, както и до Карибската криза, не можеше да продължи вечно, и на негово място колебливо и неособено справедливо настъпи периодът на разведряването. Този период дойде след смъртта на съветският диктатор Сталин през 1953г., и след “лова на вещици” в САЩ. Но съдбоносно значение в геополитически аспект настъпи едва от 1989г. с падането на Берлинската стена и последвалото обединение на двете Германии. Фактически бившата ГДР бе погълната и външнополитически преориентирана от Федералната република. Така се осъществи  пълното и завршено сливане на ГДР и ФРГ, което без капка съмнение може да бъде приписано преди всичко на новия курс на Москва при Михаил Горбачов.

Но с падането на Берлинската стена в геополитиката настъпиха нови нехаректерни до тогава моменти. На първо място, това бе появата в международните отношения на етични елементи. На второ място ще поставя невероятния бум в разширяването на Изток, както на НАТО, така и на ЕС. Специално разширяването на ЕС, наред с другото, имаше за цел създаването на многополюсен свят за да се избегне глобалната доминация на останалата единствена свръхсила САЩ. Това бе възможност, открила се с разпадането на СССР на 15 независими държави и разпадането на Варшавския договор.

Процесите на глобализация, започнали още през 80-те години, наред с регионалната интеграция на държавите от Европа – в миналото терен на безбройни войни, породи новата геополитика, която можем да наречем и геоикономика. Тази геоикономика слага ударението върху икономическата мощ, особено на обединилия се ЕС и с това се отличава коренно от класическата геополитика.

Отвъд Атлантика се появиха хипотези и цели теории, според които светът може да бъде подчинен благодарение на икономическата мощ  без прилагането на военна сила.
В резултат на геоикономиката, съчетана с геополитиката, главното съперничество в световен мащаб се измести от противопоставянето между САЩ и СССР  към актуалното съперничество между САЩ и Китай. Междувременно Китай бе станал втората след САЩ в света икономическа сила, догонвайки след 10-ина години самата Америка.
Перестройката на Горбачов, наред с вълната от квазидемократични промени в Източна Европа, както и ускореното икономическо развитие в световен мащаб – най-вече в Азиатско-Тихоокеанския регион, доведоха до промени в геополитиката, като основният  акцент стана защитата на фундаменталните права на човека. Същевременно геополитиката като понятие се утвърди в международните отношения , но вече без да се ограничава до географията, а като включва историята, социологията, международното право и най вече новата геоикономика.