Изнесени мозъци или празни кратуни

             
            Имаше виц на времето, който илюстрираше случая с разваления телефон. Та на времето сме били изнесли успешно в Япония правешки компютри (първите мощности за производство на компютри в България бяха заложени в Правец и не бяха лоши) ...  Оказало се, че не били компютри, а конфитюри ... И не били изнесени, а върнати ... В нашия случай сега сме били изнесли мозъци, които бягали от кризата в България. Дали от Бойко Борисов, Орешарски, Костов или царя няма значение. Както няма значение фактът, че преди имаше мозъци и не ги изнасяха, а ги крадяха (затова граничните врати бяха полу-затворени). Сега навън бягали умните и кадърните, защото в България нямало какво да правят. По настоящем границите са широко отворени, даже и за циганите (не казвам „ромите”, защото са друг матер’ял, както и голяма част от студентите- тяхната съдба ще заприлича на българските конфитюри в Япония.

            И както в притчата „от трън та на глог” в България пак се развилняха протестите. То не бяха танцуващи с Бойко, ранобудни студенти, демократски хрътки за слаба ставаща за опоскване България, сега се добавят не-ставащи за нищо български студенти в чужбина. Парите на Сорос и неговите „лапащи” атрибути- отворено общество, отворени врати, отворени капанчета се опитват мъченически да превърнат злополучния гламав софийски протестен вувузелско-плакатен и т.н. враждебно-агресивен брътвеж в национален спектакъл, та дори и в международен рядък образец на протестна вълна за ново устройство на световния ред. Да, ама не- казваше един друг бъбривец от близкото минало.

            Сегашните български протести ми приличат на смесени стада от овце и кози, които се водят от овчари и козари, пазейки ги да не правят пакости. Освен да блеят и ме-ме-е-ме-е-е-ят общи, неориентирани не целево насочени, безсмислени, празни откъм съдържание членоразделни или нечлено, или неразделни гласни и съгласни, друго не сме видели. Много наблюдатели, коментатори и анализатори по сороски започнаха да обявяват, че гражданското събуждане е в ход, от което в България няма да може да се заспи. Пази Боже овцете, козите, пък и цялата фауна да се превърнат в протестиращи...

            Питат ги какво искат, срещу какво или за какво протестират? Ни вопъл, ни стон ... Ама ние от вувузелски пинизи не разбираме. По-точно, възприемаме ги като лошо възпитание и нищо друго човешко ... Опитват се да ги въведат в диалог или както казват из сороските географски дължини и ширини в интерективна комуникация. Отговарят ти широчинно по сороски, че Орешарски ги бил нацвъкал едни!? Те протестирали за правата си. Ама кое право им е отнето и какво е нацвъкнатото. Няма никаква конкретика, както се изразяват баш анализаторите по други поводи. Струва ми се, че протестиращите много неща не знаят и не разбират (подкрепящите ги пък се правят, че не разбират). Напр., какво е демокрация, какво е анархия, какво е плурализъм, какво е законност, какво е малцинство и болшинство, какво е толерантност и солидарност, какво е политика и политическа класа, какво е разделение на властите, какво е мирен протест, какво е спонтанен протест, какво е икономически и политически протест или стачка, какво е бунт или революция и т.н., и т.н. Успехът на един протест не зависи от неговата продължителност и сбъркан инат, а от много други фактори и не на последно място от неговата диалогичност, от взаимната чуваемост и разбиране. Иначе стогодишната война би трябвало да е много полезна. А ако инатът се пренася механично и върху Орешарски, то той инативно си върши амбициозната работа, за да покаже, че се е заел с нужните за страната цели и полезните за хората и обществото дела! Аз вярвам, че ще успее и съм толерантен активно (не пасивно) да го изчакам и за добро, и за лошо. Подчертавам- ще изчакам активно и при нужда ще се намеся по цивилизован начин. Така го прави и Мишо Шамара, чието прозвище „Шамара” не е случайно. Прави му чест да преценява разумно и да постъпва обективно. Поздравления, драги, много българи те подкрепят! Не се познаваме лично, но в бурята все ще се срещнем някъде за добро.

                                                                         Георги Стоилов